Тази нощ Тиа си постла както обикновено малко настрана от другите. Бен забеляза къде се е настанила и нарочно постла одеялото си между нея и разбойниците. И остана буден през цялата дълга нощ. Не вярваше на разбойниците и особено на Крее. Мъжът изпитваше извратена страст към „Том“ и понеже тази вечер Тиа щеше да бъде за последно с бандата, Бен сметна, че Крее ще се задейства. И не сгреши.
В малките часове на нощта Крее стана от постелята си и се промъкна към Тиа. Изтощена, тя не чу нищо и продължи да спи непробудно. Но Бен беше нащрек. Крее се надвеси над нея и моментално запуши устата й с ръка. Тиа се събуди, не можейки да извика или дори да се противопостави на разбойника. Крее така и не разбра какво го удари, тялото му омекна и се отпусна върху Тиа. Бен временно затисна устата на Тиа, за да не го издаде.
Обзета от ужас, тя се бореше диво. После осъзна, че един нежен глас й шепне успокояващо, че я окуражава и разбра, че Бен й се е притекъл на помощ. Престана да се дърпа и едва тогава той махна ръка от устата й, заменяйки я с устните си.
— Исках да го направя още откакто те видях вчера — каза той тихо, когато се насили да прекъсне целувката. — По дяволите, жено, умееш да се забъркваш в най-страшни положения.
— О, Бен, слава богу, че дойде — изрече Тиа с треперлива въздишка.
— Не се и съмнявам, че щеше да се измъкнеш и без мене — отвърна той.
Тя беше на същото мнение, но благоразумно се въздържа да го потвърди. Вместо това каза:
— Какво ще правим сега?
— Ще завлечем Крее в гората и ще се махнем оттук. Имаш ли въже?
— В торбата ми — каза тя, отбутвайки разбойника от себе си. Бръкна в торбата си, извади едно въже и го подаде на Бен.
— Хвани му краката и ми помогни да го изнеса. Не искам да будим останалите.
Двамата отнесоха Крее навътре в гората. Тиа вече се задъхваше, когато Бен каза да спрат, дръпна шала си и го напъха в устата на разбойника. После го завърза за едно дърво.
— Ако има късмет, приятелите му ще го намерят първи. Ако не, ще го открият дивите животни.
Тиа потръпна.
— Сега какво?
— Сега се прибираме у дома. Хайде.
Той я хвана за ръката и я потегли след себе си. Спря да прибере пистолета и торбата си изпод храста, където ги беше скрил, преди да влезе в лагера на разбойниците.
— Ами онези?
Тя се задъхваше от темпото, наложено от Бен.
— Съмнявам се, че са добри следотърсачи — отвърна Бен, — а и не ги е грижа за нас. Ще тръгнат към Сините планини с нас или без нас. Ще бъдем в имението Пенрод, преди да разбереш. Оставих коня си в Сидни. Ще го приберем оттам, ще наемем кон за тебе и ще си бъдем у дома след три дни.
У дома. Думата звучеше прекрасно за Тиа Но щеше ли наистина да бъде неин дом?
16
Бен безпогрешно водеше Тиа през гората; познанията му за австралийските храсталаци му послужиха чудесно, когато намери едно скрито местенце близо до плитко вирче, за да прекарат там нощта. Тиа се стовари изтощена на земята, докато Бен разузнаваше наоколо. Въздъхна облекчено, когато той обяви, че ще са в безопасност тук през нощта. Когато погледна с копнеж към искрящата вода във вирчето, Бен й предложи да се изкъпе, докато той приготви нещо за ядене. Предложението му предизвика блестяща усмивка, когато Тиа охотно започна да се съблича, без да я е грижа, че Бен я наблюдава жадно и оценяващо. Много отдавна не се беше къпала и нищо нямаше да попречи на това удоволствие. Дори нахалният оглед на Бен Пенрод.
Бен загледа как Тиа бавно смъква дрехите, прикриващи пищните й извивки до един момент, когато не можа да издържи повече. Извърна се, преди последната дреха на падне на земята. Искаше я, отчаяно я желаеше. Искаше да смъкне собствените си дрехи и да влезе при нея във водата. Копнееше да се люби с нея сладко и нежно, докато тя не изпадне в замая от страст и не започне да вика името му в екстаз. Искаше… По дяволите, изруга се той мислено, къде му е акълът? Тиа беше уморена, нямаше нужда той да я опипва след изпитанието, което наскоро беше преживяла. Съпругът й беше мъртъв, тя го беше видяла да пада убит й имаше нужда от време, за да се справи с чувствата си.
Но това не му пречеше да я желае. Така беше между тях двамата още от самото начало, когато я видя за първи път. Внезапно той чу плисък и без да мисли много, обърна глава към вирчето. Видя Тиа отчасти потопена във водата, с отметната назад глава и руса коса, разстлана по раменете; гърдите й блестяха под гаснещата дневна светлина, обсипани с капчици вода. Слабините му започнаха да туптят, сърцето му заби лудо, внезапно пресъхналата му уста преглътна мъчително. Подобно на зомби той пусна завивките, които разстилаше за през нощта, и тръгна с бавни, отмерени стъпки към водата. Единственото, което би го спряло в този момент, беше ако земята се отвореше под него, за да го погълне.