Той й даде само един миг почивка, за да преплува леко към действителността. Когато тя вдигна поглед към него, великолепните му очи бяха тъмни и тайнствено искрящи, а устата му блестеше от влагата на нейното удоволствие. Той сведе лице и Тиа, разбирайки какво възнамерява, извика:
— Не, не мога да издържам повече!
Бен само се усмихна. Този път устата му беше по-настоятелна — езикът, устните, зъбите я подлудяваха и я докарваха до нови върхове на екстаза. Ноктите й отново се забиха в плътта му, когато яростното удоволствие отново я връхлетя. Но преди да започне кулминацията й, той се надигна на колене и навлезе в нея, засилвайки невероятните усещания, които разтърсваха стегнатата й ножница и цялото й тяло. Трепет след трепет пробягваха през нея, докато не я хвърлиха в забрава.
Бен отметна глава и извика, когато настъпи собствената му кулминация. Тялото му се напрегна и експлодира, докато семето му изригваше горещи струи животворяща течност.
Те се отпуснаха с преплетени ръце и крака, дъхът им се смесваше, одеялото под тях беше мокро от потта им. И двамата знаеха, че бяха преживели нещо изключително, нещо, което малко хора успяваха да познаят в живота си, и потънаха в мълчание, докато се наслаждаваха на невероятната си страст и на това, което тя означаваше за бъдещето им. 4
— Спиш ли? — запита Бен, когато отново започна да диша нормално.
— Не — отвърна Тиа, пожелавайки да остане завинаги така преплетена с него, без нищо и никой да разваля щастието им.
— Гладна ли си?
Тя реши да му каже, че не е гладна, но куркането в стомаха й показа, че не е така. Бен се подсмихна и потупа деликатно закръгленото й седалище.
— Лежи тук, ще направя нещо за ядене.
— Ще ти помогна — каза тя, търсейки дрехите си, и се надигна, но Бен я бутна да легне.
— Не ставай, още не съм готов да ти позволя да се облечеш. Дяволитата му усмивка говореше по-красноречиво от всякакви думи.
— Ти си ненаситен — изпъшка Тиа, придърпвайки одеялото до брадичката си.
— А ти си по-страстна и по-изкусителна от всяка жена, която съм познавал.
— Познавал си много — отбеляза тя кисело.
— Няколко — призна той неохотно.
— Но не и такава, за която да си искал да се ожениш.
— Не, никоя такава.
Думите му засилиха убеждението на Тиа, че той няма намерение отново да й предложи брак. Последния път, когато я беше помолил да се омъжи за него „и тя му беше отказала, той си каза, че това ще е последният път, когато предлага брак на която и да било жена. Сериозно ли го беше казал? Нещата се бяха променили, защото тя беше принудена да отклони предложението му, но сега вече нямаше съпруг, за когото да се безпокои. Щеше ли обаче Бен да изпитва пак такива чувства? Или сега, след като тя вече беше свободна, той щеше да реши, че вече не иска съпруга? Загледа в нямо възхищение как той се вмъква в панталоните си, запалва огън, пече месо и прави чай. Пламъците обагряха торса му в бронзови искрици, подчертавайки внушителната ширина на раменете му и силата на стройната му талия и хълбоци. Той беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала, и тя го обичаше.
Започнаха да се хранят мълчаливо. Очите на Бен не слизаха от лицето й, освен ако не се насочваха към мястото, където одеялото едва прикриваше дръзката издутина на гърдите й. Щом тя се нахрани до насита, той взе чинията от ръката й, угаси огъня, свали панталоните си и се мушна в постелята до нея. Тялото му до кръста беше студено, макар че той едва ли го съзнаваше, докато приготвяше храната, и Тиа се дръпна от вледенената му кожа. Но той скоро се стопли и кожата й започна да тръпне, този път не от студ. Определено не от студ.
— Искам те отново, скъпа — прошепна той срещу устата й. Дъхът му бе топъл, гласът преизпълнен с копнеж. — Не мога да ти се наситя. Когато Деймиън те отведе, помислих, че съм те загубил завинаги. Тогава реших да го последвам и да те отнема от него, ако се наложи — и със сила.
— Щял си да ме отнемеш от Деймиън? Със сила?
— Ако се беше наложило — да. — Гласът на Бен беше изпълнен с решимост. — Бях готов да тръгна за Сидни, когато той се появи на прага ми и заяви, че си избягала. Това означаваше, моя малка решителна вещице, че си поела нещата в свои ръце.