— Ще съобщя на Деър и Робин — каза Бен, когато пристигнаха. — Те много се тревожеха за тебе.
— Робин? Твоят приятел? В Парамата ли е?
— Не ти ли казах? Робин, Кейт и малката Моли дойдоха в деня, след като Деймиън те отведе. Разказах им всичко. Бяха дошли да празнуват сватба.
— Сигурно са били разочаровани да научат, че булката е омъжена за друг — изрече Тиа с хитра усмивка.
Бен не обърна внимание на закачливата й забележка.
— Кейт много скоро ще роди второто си дете. Робин искаше тя да бъде сред приятели, когато дойде време да роди.
— Тук ли са? В имението Пенрод?
— Не, гостуват на Деър и Кейси. Защо не се разположиш, а аз ще отида у Деър и лично ще им съобщя добрата новина. Сигурно ще дойдат с мене, за да се уверят, че си добре.
Тиа се усмихна. Харесваше й да бъде част от такова сплотено семейство като Пенрод, но знаеше, че рано или късно нейният балон ще се спука.
— Мога да си взема гореща вана.
— Да остана да ти изтрия гърба?
Тя изтълкува съвсем вярно хищната му усмивка, осъзнавайки, че най-вероятно ще свърши по гръб, ако Бен остане, за да й помогне да се изкъпе.“
— Ако семейството ти толкова се тревожи, както казваш, по-добре върви веднага. Освен това, мога и сама да си изтрия гърба. Правила съм го години наред.
Разочарован, но разбирайки, че тя има право, той я привлече в прегръдките си и положи властна целувка на изкусителните й червени устни. Целувката му стана по-дълбока и Тиа отвори уста за езика му, докато ръцете му се плъзваха към твърдите кълба на седалището й. Докато езикът му я дразнеше и предизвикваше, той я държеше плътно до разпалената твърдост на члена си, за да й даде възможност да почувства топлината и твърдостта му срещу корема и между краката й. Тя внезапно се откъсна задъхана, с широко отворени сини очи.
— По дяволите, Бен Пенрод, изнасяй си задника оттука, преди да е станало твърде късно и да съм се озовала по гръб с вирнати крака!
За моментът Бен изглеждаше изумен, после се подсмихна и накрая се разсмя гръмогласно. Точно когато мислеше, че е опитомил малката дива котка, тя се промени пред очите му в уличното създание, каквото представляваше, когато я беше открил. Животът с Тиа никога нямаше да бъде скучен, осъзна той, нито пък предвидим! От устата й можеха да капят медени думи на най-благозвучен английски, но само след миг би могла да започне да изригва ругатни и проклятия на най-долен уличен език. Уличница или изтънчена дама — какво представляваше Тиа Феърфийлд? И двете, или нито едно от тях? Но имаше ли значение? За добро или за лошо тя беше негова. Те не се нуждаеха от законови формули, за да се свържат. Или от измислени фрази за безсмъртна любов. Онова, което беше помежду им, стигаше по-дълбоко от простите думи и фрази.
— Печелиш, малка вещице — засмя се Бен, тупвайки я отзад, когато тя се обърна. — Изкъпи се спокойно сега, но нощта е моя.
След три часа той се върна в имението Пенрод. С него бяха Деър, Кейси, Робин и Кейт. Точно както беше предсказал, нищо не можа да им попречи да тръгнат с него за имението Пенрод, за да посрещнат завърналата се Тиа. И тъй като Робин и Кейт още не се бяха запознали с нея, те нямаха търпение да се срещнат с жената, която така беше омаяла въображението на Бен. Децата останаха с прислугата, защото Кейси реши, че няколко палави деца в този момент ще ги разсейват прекалено много.
Тиа не се виждаше никаква, когато пристигнаха. Изтощена от пътя от Сидни и възхитително отпусната от горещата вана, тя се беше изтегнала на леглото, за да си почине няколко минути. Това беше преди повече от два часа. Когато Бен я намери заспала, реши да не я буди. Вместо това седна заедно с гостите в приемната и всички започнаха да говорят за Тиа и необикновената й съдба.
Най-напред Бен им разказа всичко, което се беше случило от момента, когато беше влязъл в разбойническия лагер.
— По дяволите, приятел, можеше да те убият — укори го Робин. — Трябваше да вземеш някого със себе си. Големия Джон и Лизи дойдоха с нас, а ти знаеше колко е хубаво човек да го има край себе си, когато му потрябва.
— Той нали не се забърква в неприятности? — запита Бен помоли, осведомен за миналото на Големия Джон, за спречкванията му със закона и годините като разбойник.
— Държи се толкова добре, че се надявам присъдата му да бъде отменена. Присъдата на Лизи вече е отменена и те искат да се оженят. Смятат да се установят на обединените си правителствени участъци, общо шестдесет акра, на запад от Батхърст.
— Кой да повярва? — изрече Кейси. — Лизи и Големия Джон. Надявам се тя да разбира, че си е намерила добър мъж. Той спаси някога Кейт и мене, а и винаги е бил добър приятел през всичките тези години. Радвам се, че най-накрая е намерил щастието.