Не си спомняше Бен някога да е изказвал мнението си за децата.
— Обичам деца, когато са на други хора — изрече предпазливо Бен. — Понеже не съм мислил за брак, не съм мислил и за свои деца. — Погледна внимателно към Тиа, спомняйки си ултиматума на Деър. — Но няма да ми е неприятно да имам деца, ако някога се оженя.
Тиа не каза нищо. Тишината стана още по-плътна.
— Тиа… трябва да поговорим.
— Уморена съм, Бен, не може ли да почака? Искам да си легна.
— Да си лягаш ли? Не си ли гладна? Сигурно добре си си поспала днес следобед.
— Много добре, Бен, най-напред вечеря, после ще говорим, ако смяташ, че е необходимо.
— Няма да съжаляваш, скъпа — обеща Бен.
Усмивката му накара сърцето й да забие като лудо. Той си беше такъв обаятелен дявол, който умееше да разтуптява женските сърца. Но тя трябваше да се овладее. Не искаше мъж, който да има нужда да му се напомня, че е редно да направи предложение за брак.
Тя побърза да се нахрани, но така и не вкуси яденето както трябва. Когато бутна чинията си настрана, Бен стана и двамата влязоха в приемната, затваряйки вратата зад себе си. Макар че прислужниците бяха в другата част на къщата, те не искаха досадни прекъсвания.
— Какво толкова важно има, Бен? — запита Тиа, когато се настаниха един до друг на дивана.
Бен взе ръката й в своята голяма, загоряла длан, обърна я и положи нежна целувка в средата на дланта й.
— Искам да се оженим, Тиа, в най-скоро време.
— Защо?
Бен изглеждаше озадачен.
— Защо ли? Защото… защото… по дяволите, защо повечето мъже искат да се оженят?
— Обичаш ли ме?
— Достатъчно често съм ти казвал, че държа на тебе. Обичам да се любя с тебе, това не е ли достатъчно? Бях ти първият мъж и се надявам да бъда и последният. Искам да бъдеш завинаги с мене.
Думите идваха леко на устните му. С шокираща яснота той осъзна, че говори абсолютно сериозно. Не лъжеше; без Тиа животът щеше да бъде скучен и безсмислен. Нямаше нужда Деър или Робин да му заповядват да се ожени за Тиа. Внезапно, болезнено осъзна, че винаги е искал това повече от всичко друго в живота си. Искаше го със свирепа жажда, която му отнемаше дъха. Вече нямаше значение, че беше предлагал брак на Тиа цели три пъти, или двадесет пъти, би го правил отново и отново, докато тя не станеше само негова. Беше на път да изрече това стряскащо разкритие, когато лицето на Тиа се намръщи жестоко.
— Ти си един проклет лъжец! — извика тя. — Не искаш да се жениш за мене или за която и да било друга. Искаш ме по гръб с отворени крака, за да ти угаждам, не за друго. Чух какво ти каза орат ти и няма да се омъжа за тебе. Не знаеш какво е любов. Не можеш да различиш задника си от дупка в земята!
Бен зяпна в ням протест. Избухването на Тиа му беше отнело дар слово и го беше оставило съвършено смаян. Жени! Никога нямаше да ги разбере. Най-малко пък Тиа.
17
— Чула си? — успя само да изрече Бен.
— Чух й не искам мъж, на когото брат му трябва да му казва за коя да се ожени.
— Може би беше така отначало, но…
— И искаш да повярвам, че просто ей така наистина искаш да се ожениш за мене?
— Е… да, предполагам, че може да се каже. — Прозвуча тромаво, но беше точно така. — Ако си спомняш, предложих ти брак няколко пъти, откакто се познаваме.
— Не знам какво е предизвикало онези прибързани предложения, но вече не мисля, че наистина го искаш. Ултиматумът на Деър не остави място за колебания.
— По дяволите! Аз съм самостоятелен човек, Тиа. Смяташ ли, че брат ми може да ми заповядва да направя нещо, ако не искам наистина да го направя?
Какво трябваше да й каже, за да я убеди? Това я накара да се замисли. Накрая тя каза:
— Да, мисля, че цениш достатъчно много мнението на Деър и Робин, за да повлияе на чувствата ти и да промени решението ти за каквото и да било.
— Изобщо не ме познаваш, скъпа — изрече Бен с лек упрек.
Изражението на Тиа омекна и тя каза полека:
— Твърде добре те познавам, Бен.
Това като че ли го разсърди, защото той я хвана за ръката и я дръпна към твърдата дължина на тялото си.
— Би трябвало да те оставя на улицата, при измета на обществото, където те намерих. Но не, взех, че те доведох тук и ти позволих да усложниш живота ми. Дори наруших тържествената си клетва. Направих нещо, което се бях заклел никога да не правя, поисках да се оженя. Няколко пъти, бог да ми е на помощ. Какво искаш да направя, да се търкалям в краката ти ли?
Искам да ме обичаш, изкрещя сърцето й. Когато не чу тези заветни думи, тя се извърна.
— Не ми обръщай гръб, Тиа, погледни ме. Не можеш ли да видиш колко те искам? Когато се любим, светът се разтърсва под краката ни. Никой друг мъж няма да може да го прави за тебе. Ще те помоля за последен път. Омъжи се за мене, Тиа.