— За какво мислиш?
Тя трепна силно, неподозирайки, че чаршафът се е смъкнал до кръста й, оставяйки заоблените й гърди само на два инча от устата на Бен. Очите му бродеха на воля по пищните извивки. Той навлажни устни, готов да вкуси съблазнителните плодове, които се люлееха така изкусително пред него, когато Тиа изрече:
— Реших да замина за Англия да предявя претенции към имуществото на Деймиън.
— Какво? По дяволите! Тиа, да не си си загубила ума? Това снощи нищо ли не беше за тебе? Защо продължаваш да се противиш? Искам да се оженя за тебе. Аз… — и той преглътна конвулсивно, думата заседна в гърлото му. — Аз…
— Не казвай нищо, което не мислиш, Бен — посъветва го Тиа. Не обичаше той да я лъже. — Разбирам как се чувстваш. Знам колко искаш да доставиш удоволствие на брат си и да направиш каквото е редно, но не е необходимо. Аз ще си върна зестрата и ще взема част от имотите на Деймиън, а може би всичките. Няма нужда да се тревожиш, че ще свърша на улицата. Нямам нужда от мъж да ме закриля, справях се добре през всичките тези години.
— Ти си невероятна — каза Бен напълно сериозно. — Но няма да ходиш никъде. Най-накрая съм готов да се обвържа, а ти няма да мърдаш никъде, докато не се съгласиш да станеш моя съпруга.
Докато лежеше и топлото й, меко тяло се притискаше към неговото, мислите на Бен ставаха все по-неспокойни. Ами ако тя не го обичаше достатъчно, за да поиска да се омъжи за него? Ако изобщо не го обичаше? Не, това е лудост, каза си той. Тя не би могла да му реагира така, ако не го обичаше. Просто беше прекалено упорита, за да разбере, че той е променил мнението си за брака. Той най-накрая беше готов да се обвърже с една жена. Ултиматумът на Деър нямаше нищо общо с решението му. Дори да му трябваше цяла вечност, пак щеше да убеди Тиа, че двамата са родени един за друг.
— Няма да ти бъда любовница — каза тя, вдигайки войнствено брадичка. — Ще помисля върху предложението ти.
Бен й хвърли съкрушаваща усмивка.
— Ще останеш?
Ако можеше да я има в леглото си всяка нощ, да я люби така, както заслужаваше, той вярваше, че убедителността му ще бъде толкова силна, че тя ще разбере, че той наистина я иска за своя съпруга.
Любовта.
Любовта беше окончателна граница; неизвестна тайна, която той досега беше успявал да избягва. Отвори уста, готов да произнесе интимните слова, толкова чужди на природата му, когато отговорът на Тиа го хвърли в абсолютен смут.
— Ще остана засега, но трябва да обещаеш, че няма да се опитваш да ме съблазняваш. Не мога да мисля както трябва, когато се любиш е мене. Бракът е завинаги; този път искам изборът да бъде мой.
Бен изглеждаше като поразен от гръм. Беше разчитал да я има в леглото си.
— Не съм сигурен, че е възможно.
Очите му се отклониха към голите й гърди. Тиа забеляза посоката на погледа му и придърпа чаршафа до брадичката си.
— Говоря сериозно, Бен. Ако наистина държиш на мене, ще го докажеш, като се съгласиш с моите условия.
— Какво чувстваш ти към мене!
— Обичам те. Ето защо не мога да се омъжа за тебе. Още не.
— Ами ако ти кажа, че и аз те обичам? — запита той тихо.
— Обичаш ли ме?
— Аз… не мога да се сетя за друго обяснение за начина, по който се чувствам.
— Търсиш ли друго обяснение?
— Може би преди търсех, но вече не.
— Искам да ти повярвам, Бен, но ми е трудно след разговора, който чух, между тебе и Деър.
— Остави този проклет разговор. Аз вече го забравих. Казвал съм ти и преди, че Деър не може да ме принуди да направя каквото и да било, ако не искам да го правя.
— Не мога да забравя.
— Как да ти докажа, че говоря сериозно?
Тиа се вгледа в лицето му, виждайки всички качества, които толкова обичаше.
— Дай ми време да взема решение, без да ме притискаш.
Бен въздъхна тревожно. Щеше да му бъде извънредно трудно да държи ръцете си далече от Тиа и не беше сигурен, че ще може, но щеше да се опита. Особено ако това означаваше да я задържи в имението Пенрод. Сега това беше нейният дом, мястото й беше тук и той възнамеряваше да не й позволи да си тръгне оттук въпреки нейните опасения относно любовта му. Един ден, много скоро тя нямаше да има нужда да чуе бляскави слова като доказателство колко голяма беше любовта му.
Цялото семейство беше събрано около масата. Дори децата седяха заедно с възрастните заради щастливия случай. Кейси беше домакиня. Бен и Тиа бяха поканени да се присъединят към тях за тържеството, тъй като всички се бяха събрали заедно — с изключение на Рой и Мод — за първи път от години насам. Големия Джон и Лизи също бяха поканени и Тиа не можеше да откъсне очи от гиганта, който изглеждаше толкова свиреп, но очевидно имаше скрити качества, харесвани от цялото семейство.