Бен разказа някои от историите, свързани с Кейси, Деър, Робин и Кейт, и Тиа се смая от факта, че тези две двойки сега изживяват семейно блаженство. Големия Джон, някога разбойник, веднъж беше спасил Кейси и оттогава беше ангел хранител на семейството. Беше се доказал, като след няколко години спаси и Кейт. Едрият ирландец беше изиграл ключова роля в събирането на двете двойки по различно време от живота им.
Разговорът вървеше леко и игриво, но от време на време Тиа усещаше как я поглеждат, сякаш очакват нещо да се случи, някой да каже нещо. Тя знаеше точно какво очакват всички и разбираше, че ще изпитат огромно разочарование, когато двамата с Бен не се окажеха на висотата на очакванията им.
Накрая Деър вече не можа да издържи. Погледна брат си и запита направо:
— Вие двамата определихте ли вече дата за сватбата?
Бен се изчерви, осъзнавайки какво ще си помисли Деър, когато му каже, че няма да има сватба. Още не, във всеки случай. Съжалявайки го, Тиа се втурна в настъпилата пауза.
— Няма да има сватба.
Изражението на Деър стана свирепо.
— Няма да има сватба ли? По дяволите, Бен, къде ти е акълът? Може би трябва някой да ти набие малко разум в главата.
Кейси се намръщи и размени озадачен поглед с Кейт. Робин се присъедини към мнението на Деър.
— Ще ти помогна да му набиеш акъл в главата.
— Решението е мое — каза Тиа с тихо достойнство.
Винаги практична, Кейт ги посъветва:
— Оставете Тиа да обясни.
— Няма нищо за обясняване. Просто реших, че не съм готова да се обвържа.
И хвърли към Бен поглед, който не се нуждаеше от никакво тълкуване.
— Няма да си заминеш, нали? — запита Кейси.
Сега за първи път в живота си нямаше думи. Би могла да се закълне, че Тиа обича Бен. И че той я обича, но просто е прекалено упорит, за да го признае.
— Тиа ще остане засега в имението Пенрод като моя гостенка — намеси се Бен.
— Гостенка ли? — запита Деър, вдигайки тъмната си вежда. Ударението върху думата не оставяше никакво съмнение какво намеква. Смяташе, че Бен ще задържи Тиа като своя любовница, и това не му харесваше. Явно не познаваше брат си толкова добре, колкото беше смятал.
— Като моя гостенка — наблегна Бен. — Тя не ми е задължена по никакъв начин и не очаквам нищо от нея.
Макар че никой не разбираше какво става между тях двамата, думите на Бен донякъде облекчиха съмненията на Деър.
— Ако Тиа има нужда от място, където да живее, ще я вземем при нас — каза Кейси, предлагайки алтернатива.
— При вас няма място — каза Бен. — Тя остава в имението Пенрод и край.
Тонът му не оставяше никакво място за възражения.
Тиа усещаше разочарованието на семейството и си пожела да беше могла да им обясни как точно се чувства. Но сега не беше сигурна дали бракът е правилният избор. Господ знае, че искаше да се омъжи за Бен. Обожаваше децата на семейство Пенрод и малката Моли Флечър, би дала всичко, за да има дете от Бен. Обичаше го безумно, но се страхуваше, че това не е достатъчно. Искаше да повярва с цялото си сърце, че той я обича, и горещо се молеше следващите няколко седмици да й донесат просветление и душевно спокойствие..
През нощта заваля. Следващите дни донесоха поройни дъждове, които полека вдигнаха нивото на река Хоксбъри.
Бен си знаеше, че животът под един покрив с Тиа щеше да бъде труден, но не осъзнаваше колко подобен на изтезание щеше да бъде, защото щеше свирепо да я желае, но същевременно щеше да се бори, за да сдържи обещанието си да не се люби с нея. Знаеше, че лесно би могъл да я вкара в леглото си, но ако постъпеше така, това щеше да урони честта му.
Непрестанният дъжд не помагаше. Тъй като трябваше през по-голямата част от времето да стои вътре, той прекарваше повече време с Тиа, желаеше я, искаше я…
Обичаше я…
Тиа беше впечатлена от сдържаността на Бен. Знаеше колко страда, защото и тя страдаше. Дългите часове, които прекарваха заедно, бяха истински ад. Тя го желаеше, искаше го…
Обичаше го…
Тиа беше почти убедена, че Бен наистина я обича, и тъкмо щеше да му го каже, когато той я покани да идат в Парамата, когато почти неспирният дъжд спря за два дни. Тя прие охотно. Не се беше чувствала добре почти една седмица и сметна, че една разходка е точно това, от което имаше нужда, за да живне. В действителност, пристъпите на гадене, които отначало я бяха притеснявали само сутрин, вече я нападаха по всяко време на деня и тя наистина се безпокоеше.