Докато се друсаше във фургона до Бен, тя се чувстваше много зле. Постоянното тръскане беше разбъркало изнервения й стомах и тя се страхуваше, че ще се изложи пред Бен. За щастие пътят до Парамата беше кратък.
Бен отбеляза сдържаността й и тя го озадачи. По принцип оживена и разговорлива, сега тя беше прекалено тиха. Всъщност, той беше отбелязал напоследък известна сдържаност от нейна страна. Изглеждаше изтощена и отслабнала. Ужасен страх накара сърцето му да затупти бурно. За не би да беше болна?
— Защо си толкова тиха, скъпа? — запита той след дългото мълчание. — Не ти е присъщо. Нали не си болна?
Тиа преглътна надигналата се жлъчка в гърлото и пусна плаха усмивка. Последното, което искаше, беше да разстройва Бен, особено след като й нямаше нищо.
— Много съм добре, Бен, само съм уморена от този адски дъжд. Хубаво е да изляза навън и се наслаждавам на усещането.
— Всички сме уморени от дъжда, но се страхувам, че ще трябва още да го търпим. — Хвърли предпазлив поглед към реката, която се виеше успоредно на пътя, и към запушеното от облаци небе. — Ако не спре скоро, може би ще трябва да се справяме с някой потоп. Хокебъри не е излизала от бреговете си вече няколко години и повечето от нас, които живеем край нея, сме забравили опустошенията след наводнение. Мисля като предпазна мярка да накарам работниците да заградят брега с торби пясък, когато се върнем в имението Пенрод.
— Сериозно ли е? — запита тревожно Тиа.
— За последно видях реката толкова придошла малко след като Кейт и Робин се ожениха, но този път можем да предотвратим бедствието. Не искам да те плаша, скъпа, но ако този дъжд продължава, наистина има опасност за всички ферми покрай Хокебъри.
Сериозността на ситуацията ги остави потънали в мисли и Тиа почти забрави оплакванията си. Когато подкараха фургона по главната улица на Парамата, калният път беше задръстен от хора, наслаждаващи се на кратката почивка от неспирния дъжд; всички тичаха от магазин на магазин или вършеха някакви свои работи. Бен остави фургона пред магазина за фермерски принадлежности и храна и скочи от твърдата седалка. Преди Тиа да го последва, той вече беше до нея, вдигна я от мястото й и прецапа през една черна локва, за да я остави да стъпи на тесния дъсчен тротоар. Не му се искаше да я пусне, когато тя застана здраво на краката си.
— Нямаш представа колко добре се чувствам, когато те държа отново в ръцете си — прошепна той на ухото й, стиснал талията й с почти трескава настоятелност. — Не знам още колко ще мога да спазвам обещанието си.
Тиа се изчерви, осъзнавайки, че минувачите ги зяпат с неприкривано любопитство.
— Бен, моля те, пусни ме. Ще говорим за това по-късно.
Според него думите й имаха специално значение. Струваше му се, че тя му казва, че скоро пак ще бъде негова във всяко отношение. Щеше да бъде в прегръдките му, в леглото му, щеше да бъде част от живота му завинаги.
— Дръж на обещанието си, скъпа — ухили се той, когато я пусна нерешително и отстъпи настрана. — Тази вечер.
Тонът му говореше красноречиво за жаждата му, за неговите планове за нощта и Тиа усети как тръпка на възбуда плъзва по гръбнака й.
— Бен! Бен Пенрод!
Двамата обърнаха едновременно глави.
Една огненокоса красавица, която имаше очи само за Бен, тичаше към тях по дъсчения тротоар.
Внезапно обърканото изражение на Бен се промени в приветствена усмивка.
— Меган? Божичко, ти ли си? Меган Мичъл. Мислех, че си още в Ирландия на гости при роднините.
— Дойдох си преди два дни — изгука Меган. Погледна го с огромните си очи с цвят на блестящи изумруди. — Исках веднага да дойда в имението Пенрод, но проклетият дъжд попречи на плановете ми. Кога се върна от Лондон? Не се ли радваш да ме видиш?
— Едно по едно — засмя се Бен. Почти беше забравил какво привлекателно момиче е Меган. Само че вече не беше момиче, а жена, много красива жена. Когато бяха на деветнадесет години, той я харесваше и щеше да я съблазни, ако баща му и брат му не го бяха накарали да замине за чужбина и най-напред да види малко свят.
— Кажи ми най-напред дали ти липсвах — запита тя.
Тиа тупаше нетърпеливо с крак, докато Меган флиртуваше открито с Бен.
— Разбира се — излъга той, защото беше твърде много джентълмен, за да признае, че я беше забравил още щом беше пристигнал в Лондон и открил всичките възможности, които интригуващият град предоставяше на един мъжествен млад мъж.
— Аз не съм те забравила, Бен — разкри Меган, впивайки поглед в него през гъстата завеса от невероятни мигли.