— Знам — каза усмихнато Кристъл. — Той ти дължи няколко услуги и е време да си събереш дължимото.
Госпожа Трухарт хвърли един поглед на Конър.
— Тя е добра жена. Смяташ ли да я задържиш?
— Да.
Кристъл се втренчи в пода.
На Конър му се наложи да използва цялата сила на волята си, за да се въздържи да не я метне на рамо и да я отнесе в леглото.
Всяко нещо с времето си.
Той я остави в пансиона, който се помещаваше в добре изглеждаща постройка на две пресечки южно от хотела му, след което тръгна да разпитва за Ройс Брейдън. Единствено конярят и момичетата в бара го помнеха, но не го бяха виждали от предишната вечер.
Късно следобед Конър се отказа и се върна при Кристъл. Тя го посрещна в дневната. Двамата бяха сами. Тя беше облечена в небесносиня памучна рокля с високо деколте, дълги ръкави и проста кройка, но в тялото под плата нямаше нищо просто.
Косата й беше разпусната и падаше меко върху раменете й. Очите й бяха дълбоки и изпълнени с тревога. Устните й се разтвориха, когато го видя.
Той я целуна, защото и двамата искаха това.
Кристъл се отдръпна, но не веднага.
— Някой може да ни види.
— Наистина ли имаш нещо против?
Тя се замисли за миг.
— Не.
Конър я целуна отново, този път с повече плам, като преплете език с нейния.
Сега той беше този, който се отдръпна пръв.
— В случай, че се питаш, любов моя, не успях да го намеря.
— Кого?
— Брат ти.
— О!
— Просто в случай, че си се питала.
— Не съм.
Конър се почувства, сякаш сърцето му щеше да се пръсне от радост.
— Да се разходим — предложи той и тя се съгласи, след което го остави за малко, за да си вземе бонето, ръкавиците и чадъра за слънце.
— Никога не съм имала такива неща — каза тя. — Госпожа Трухарт мисли за всичко.
— Сигурно е необходимо, като се има предвид професията й. О, извинявай, притесних те.
— Не си — увери го тя, докато излизаха навън. — Просто се питах как това се вписва в професията й.
Конър отметна глава назад и се разсмя. Почувства се още по-влюбен.
Двамата продължиха да вървят, като си говореха. Той й разказа за годините, прекарани в Саратога, за беднотията си по времето, когато бе работил за други, за добрите времена, когато познанията му за конете бяха започнали да се изплащат. Няколко щастливи залагания, няколко покупки и скоро бе създал своя собствена конюшня. След това я беше разширил.
— Никога ли не си искал да се върнеш у дома? Имам предвид Тексас.
— Всеки ден.
— И защо не си го направил?
— Имах инструкции да си остана в Ню Йорк.
— От кого?
Двамата вървяха по брега на реката. Конър спря и се заслуша в шума на водата и смеха на децата на отсрещния бряг.
— Баща ми.
— О! — извика тя и притисна ръка към устните си.
— Може би така беше най-добре. Кой знае? Държах връзка с него чрез един адвокат в Кервил. Сега той ме повика и аз съм в състояние да му помогна така, както преди не можех.
Кристъл се загледа някъде встрани от него, но Конър се съмняваше дали тя вижда нещо.
— Не се притеснявай. Аз вярвам в съдбата и в щастливия край.
Тя се отдръпна от него и се затича по пътеката. Конър я настигна.
— Какво има?
Кристъл изглеждаше, сякаш много й се искаше да му каже. Вместо това тя взе ръката му и целуна дланта й. Никоя жена не бе правила с него нещо толкова нежно и с толкова обич. Конър започна да крои много конкретни планове.
Той погледна встрани от нея към смеещите се деца.
— Искаш ли деца?
Тя проследи погледа му.
— Помагах за отглеждането на по-малкия ми брат Джъдж. Сега той е на четиринайсет.
— Има странно име.
— Това е съкратено от Джъджмънт.
Нещо в тона й го предупреди да не се опитва да рови повече в тази посока.
— Е, какво ще кажеш за децата?
Кристъл наведе чадъра така, че той не можеше да вижда лицето й.
— Какво значение има?
— Никакво, ако не искаш деца. Просто аз винаги съм искал голямо семейство. Предполагам, че това се дължи на толкова много години, прекарани в самота.
— Нямам нищо против децата — отвърна тихо тя.
— Не забравяй, че казах голямо семейство.
До слуха им отново долетя смехът на децата.
— И трябва да го имаш — каза Кристъл и тръгна бързо нагоре по брега към пътеката, която водеше към града.
Двамата обядваха в малка странноприемница близо до реката и когато Кристъл заяви, че е изморена, Конър я върна в пансиона. Той не възрази, защото също трябваше да свърши малко работа.
На следващата сутрин тя се появи в дневната облечена в пола за езда и кожено яке, а косата й беше прибрана в плитка.
— Госпожа Трухарт — обясни тя.
Двамата прекараха този и следващия ден, като яздеха в околностите на града, почти забравили, че търсят брат й, и просто си говореха — тя за Вирджиния и малко за Тексас, а той за плановете си да отглежда коне за работа и състезания.