— Жребецът ти е много добър — спомена веднъж Конър. — Откъде идва името му?
— Отгледах го от малък. Татко каза, че той създава само неприятности и ми пречи да си върша работата, но аз се погрижих това да не бъде така.
Конър погали врата на коня си.
— Този го купих, когато пристигнах в Сан Антонио. В Ню Йорк имам един прекрасен жребец и възнамерявам да го докарам тук, когато в ранчото всичко се оправи. Ще го използвам за разплод и за участие в надбягвания, ако ми се удаде такава възможност.
Тя се ухили.
— Надбягвания с коне? В Тексас? Това може да се уреди.
— Знаеше ли, че имаш само една трапчинка на бузите?
Кристъл отвърна поглед и усмивката й изчезна.
— Аз…
— Две щяха да бъдат прекалено много, не мислиш ли? На мен ми харесваш повече само с една.
Тя се умълча и той реши да не прекъсва мислите й.
Конър не беше забравил напълно за баща си. По едно време той дори бе обмислил дали да не уведоми Даниъл или адвоката в Кервил, че е бил забавен в Сан Антонио и че когато се прибере, няма да бъде сам, на реши да не го прави. Скоро щеше да се върне в ранчото, а Кристъл щеше да бъде прекрасната му съпруга.
На третата вечер, откакто се бяха запознали, двамата се озоваха отново в хотела му, този път в неговата стая, където им беше сервирана вечерята. Изобщо не докоснаха храната. В продължение на два дни се бяха държали просто като приятели, като бяха проявявали интимност само по време на разговорите си, бяха докосвали ръцете си от време на време и се бяха целували за лека нощ пред вратата на Кристъл. На Конър му беше омръзнало да се държи като джентълмен ухажор и той подозираше, че същото важеше и за нея.
Оказа се, че не грешеше. Когато седнаха един до друг на малкия диван, Кристъл се озова в прегръдките му толкова естествено, сякаш го правеше всяка вечер.
— Не мога да си държа ръцете далеч от теб — каза той.
Тя сведе поглед и не отговори, но ръцете й останаха увити около врата му и той усети топлината, която се разля по тялото й.
Конър повдигна брадичката й.
— Ти ме обичаш — каза той.
— Познаваме се твърде отскоро, Конър.
— Да. Страхотно е, нали? Сега признай истината.
Тя се втренчи в устните му.
— Обичам… усмивката ти.
Това го изненада.
— И защо?
— Много отива на лицето ти. Пък и аз не съм свикнала да виждам мъже, които се усмихват.
Какъв ли живот бе водила тя? Той целуна едното ъгълче на устата й, след това и другото. Целуна очите й. Целуна ухото й и притисна устни към врата й, остави дъха си да стопли кожата й и долови как тя си пое рязко въздух.
След това Конър се отдръпна и се втренчи в очите й.
— Искам да разбереш едно нещо, Кристъл. Няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш какво точно чувстваш.
Глава 5
Какво чувстваше тя? По колко начина можеше да му каже.
„Поглаждаш ме и костите ми омекват.“
„Сърцето ми слиза в петите ми.“
„Когато си до мен, цялата съм гореща.“
„Когато те няма, ми е студено.“
Ако това бяха единствените симптоми, тя спокойно можеше да ги отдаде на грипа. Само че това не беше всичко. Имаше още. Много повече.
„Искам да ти дам деца.“
„Желая те. Желая те по всички начини, по който една жена може да желае мъж.“
Изминалите два дни, прекарани с него, бяха най-щастливите в живота й, а също и най-невероятните. Кристъл се чувстваше като каруца с повредени спирачки, спускаща се с бясна скорост по склона на хълм.
Тя не си спомняше някога да се беше чувствала толкова прекрасно. Ако това беше любов, то тя го обичаше повече от собствения си живот. По-скоро щеше да умре, отколкото да му навреди.
Невъзможно. Твърде бързо. Истинска лудост.
На всичкото отгоре тя му вредеше с всяка секунда, която прекарваше с него.
Сега беше моментът да му каже всичко, но думите не идваха, защото той седеше неподвижно до нея в стаята си в хотела и просто я гледаше втренчено с невероятно сините си очи. Една жена можеше да гледа тези очи до края на света.
Имаше само един отговор на въпроса му.
— Обичам те — каза тя.
Конър се ухили. Сърцето й спря да бие.
— Добре — каза той. — Това е уредено.
— Нищо не е уредено. Не искам да те нараня.
— И как можеш да го направиш? Освен като кажеш, че няма да се омъжиш за мен.
— Няма да се омъжа за теб. Не мога да го направя.
Преди той да успее да я целуне отново, Кристъл скочи на крака и се отдалечи. Когато се обърна отново с лице към него, й се наложи да се пребори с желанието си да се хвърли отново в прегръдките му. Той й предлагаше безопасност и освобождение от всичко онова, което я измъчваше. Предлагаше й всичко, което тя искаше.