Выбрать главу

А тя какво му предлагаше в замяна? Предателство. Трябваше да му каже истината. Мъж като него щеше да разбере натиска, който се упражняваше над нея, заплахите, обещанията, които й се беше наложило да даде.

Но думите отново не идваха. Не още. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че когато ги изречеше, всичко щеше да бъде изгубено.

— Ще бъда твоя — само за една нощ. — Не е ли това, което искат всички мъже?

— О, така ли? — той се изправи и направи една крачка към нея. — И какво мислиш, означава, да бъдеш моя? Да изпълняваш всичко, което ти наредя? Да ми готвиш? Да ми переш дрехите.

Тя се изкашля.

— Знаеш какво имам предвид. Ще спим заедно.

Той кимна.

— Няма смисъл от жена, която не прави това — Конър се приближи към нея. — Ще спим голи, разбира се.

Тя си представи Конър без дрехи. Някои подробности й се губеха. Кристъл изпита силно желание да го съблече и да провери дали представата й беше вярна.

— Щом така искаш — колко еротична беше думата „голи“. Никога досега не беше го забелязвала.

— Това е само едно от нещата, които искам.

Той беше почти върху нея.

— Няма да спим много — каза Конър.

— О!

Той хвана ръката й.

— Може и да останем в леглото в продължение на дни. Просто за да сме сигурни, че правим всичко както трябва.

От думите му й се зави свят.

— Дни — каза тя, като знаеше колко глупаво звучи това.

— Да. Брат ти може да се появи и да си тръгне през това време, но ние няма да знаем.

— Брат ми?

Тя дори не си спомняше името му, защото ръцете на Конър върху нейните изгаряха плътта й и топлината изпълваше жилите й и подклаждаше хиляди огньове, които стигаха чак до сърцето й.

Той пусна ръката й и започна да разкопчава роклята й. Пръстите му докосваха леко кожата й. Погледът му се спусна по копринената й долна риза и се спря върху тъмните, стегнати връхчета на гърдите й, които се надигаха под тънкия плат и сякаш молеха да бъдат докоснати.

Конър не я разочарова. Когато погали гърдите й, краката на Кристъл се подкосиха. Той я задържа и тя посрещна с облекчение силата му, като й се искаше тя да надвие слабата й воля.

Кристъл уви ръце около него и отърка гърдите си в грубата кожа на елека му.

— Моля те, Конър, докосни ме отново. Съблечи ме изцяло. Съблечи се и ти.

Цялото му тяло беше планина от твърди мускули. Ръцете му намериха кръста й, след което се плъзнаха надолу и придърпаха бедрата й към неговите. През плата на дрехите им Кристъл усети някаква нова твърдост да се притиска между бедрата й и изпита непозната досега тръпка.

Инстинктите й взеха връх. Тя разтвори крака, за да опознае по-добре тялото му, и започна да се движи съвсем леко напред-назад.

— Омъжи се за мен — прошепна той в ухото й.

— Не — успя да отвърне тя.

Тръпките, които усещаше, изискваха от нея да продължи да върши това, което правеше. Ръката му някак си бе успяла да се пъхне под полата й и безпогрешно успя да намери някакво много чувствително място. Кристъл никога не бе изпитвала нещо толкова силно.

— Кажи да — гласът му беше тих и настоятелен. Той беше истински дявол, щом успяваше да направи това с нея, но Кристъл беше сигурна, че щеше да умре, ако престанеше.

Времето сякаш спря, тръпките се сляха в едно дълго разтърсване, след което последва експлозия. Цялото й тяло пулсираше и тя се отпусна на гърдите му, замаяна от онова, което се беше случило с нея.

— Кажи да.

— Да.

— Още веднъж.

— Да.

— Още веднъж.

— Да — всяка дума излизаше като въздишка, освен последната, която повече заприлича на вик. Кристъл почти не осъзнаваше какво беше казала, освен че Конър искаше тя да остане с него, и това й се струваше прекрасно.

Той се разсмя и я задържа в прегръдките си известно време. Тялото и постепенно се отпусна доволно, но много скоро копнежът се появи отново. Съмнения и желание се бореха за надмощие и в гърлото й беше заседнала буца. За нея нямаше никаква надежда. Освен това беше напълно безпомощна.

Ръцете му се заеха отново с роклята й, само че този път, за да я закопчеят. На объркания й мозък му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво правеше той.

— Какво…

— Не можем да те покажем в този вид на свещеника.

— Какъв свещеник?

— Онзи, който ще ни венчае. Наистина ли смяташе, че ще легна с теб преди бракосъчетанието. Ами ако някой ден децата ни научат за това…

Въпросът му я изненада.