Сега пък се беше влюбила в сина му.
Какво почтено и честно имаше в онова, което беше направила? Трябваше да изтича след Конър и да му признае истината, да се остави на милостта му, да се сбогува с него.
Ако не можеше да направи това, то трябваше да се измъкне незабелязано, както вече бе направила веднъж, да оседлае Светкавица и да избяга надалеч, за да не го види никога повече, без да научи какво е да бъде обичана.
Кристъл обаче не тръгна към вратата. Вместо това започна да разкопчава роклята си.
Конър крачеше напред-назад из коридора. Струваше му се, че беше изминал цял час, въпреки че едва ли бяха изтекли повече от петнайсет минути. Кристъл беше нервна като подплашена кобилка. Това сигурно беше нормално за едно девствено момиче през първата му брачна нощ. Той скоро щеше да й покаже, че нямаше от какво да се страхува.
Имаше толкова много неща, които трябваше да й покаже. За това щеше да му бъде необходим остатъкът от живота му.
Когато се върна в стаята си, той откри жена си в леглото, дръпнала завивките до брадичката си, с разпиляна върху възглавницата златиста коса.
Тя не беше толкова срамежлива, колкото изглеждаше на пръв поглед, и сега го гледаше право в очите. Погледът й беше непроницаем и го възбуди толкова, че му се прииска веднага да свали панталона си и да се нахвърли върху нея. Тя обаче заслужаваше нещо по-добро през първата си брачна нощ.
— Нямаш ли желание да ме съблечеш — попита Конър.
Тя продължи да го гледа и поклати глава. Очите й бяха най-прекрасните, които някога бе виждал.
— Кажи ми какво искаш, скъпа. Тук съм, за да ти доставя удоволствие.
Кристъл издаде някакъв гърлен звук, наподобяващ ръмжене, нещо съвсем нетипично за нея.
— Съблечи се.
— Представление ли искаш. Мога да го направя бързо, а мога и бавно — каза той. — На светло или на тъмно.
— Бавно — каза тя. Гласът й трепереше, но тя, изглежда, знаеше какво иска. — Остави светлината както си е.
— Кристъл, ти знаеш как да измъчиш един мъж.
Конър се освободи първо от жилетката си. След това измъкна ризата от панталона си и започна да разкопчава копчетата. Кристъл си пое рязко дъх, когато ризата се озова на пода.
— Не мога по-бавно, ако не искам да умра — каза Конър.
— Недей. Не искам нито едното, нито другото. Просто се опитах да си представа как изглеждаш без дрехи — тя се втренчи в ръцете и гърдите му. — Някои подробности ми бяха убягнали.
— А аз едва сега започвам. В какво се различавам от представите ти? Разочарована ли си?
— Не — тя отговори бързо и уверено. — Просто си по-загорял и широкоплещест.
— Да не си очаквала варосана талпа?
— Разбира се, че не — отвърна тя и усмивката й, колкото и кратка да беше, му донесе облекчение. — Харесвам те такъв, какъвто си. С космите и всичко останало.
— Космите на гърдите ми те изненадват?
— И ми доставят удоволствие.
— В такъв случай имам за теб още една изненада, която много ще ти хареса.
Той събу ботушите и чорапите си, а след тях и панталона си. Остана да стои пред нея само по бельо, което прилепваше по тялото му като втора кожа.
Той не искаше да я уплаши, но искаше тя да разбере как му въздействаше. Кристъл се беше втренчила между краката му и облиза устни. Очевидно бе разбрала.
Конър се съблече бързо, дръпна завивките и легна до нея.
— Има ли и други части, които си объркала, скъпа?
— Не стигнах достатъчно далеч — тя погали ръката, гърлото му, гърдите му. — Много си силен. И твърд. — Пръстите й започнаха да обикалят около втвърденото му зърно. Това за малко щеше да го подлуди. Конър улови ръката й и я целуна.
— Сега е мой ред — каза той. — Съблечи се.
— Облечена съм само с нощницата.
— Тя е прекрасна. Свали я — той целуна гърлото й. — Ще ти помогна. В крайна сметка, аз също си представях някои неща. Да видим дали съм бил прав.
Той свали горната част на нощницата и се втренчи в оголените гърди на Кристъл.
— Ти си прекрасна — каза той и се наведе да оближе зърната й. — И вкусна.
Кристъл извика тихо, уви ръце около врата му и се вкопчи силно в него. Той я остави да го прегръща така известно време, като се наслаждаваше на усещането от допира на гърдите й до своите.
— Още не съм свършил — прошепна той в косата й. Тя отпусна хватката си. Конър отметна завивките и свали нощницата до кръста й, като целуваше онези части от тялото й, които откриваше. Той почти бе стигнал до целта си, когато Кристъл го спря с вик.
— Не! Това е неприлично.
Той се надигна и я целуна по устните.
— Между съпруг и съпруга няма нищо неприлично — той я целуна отново. — Май малко избързах.
— Исках да кажа… — тя поклати глава. — Просто направи каквото трябва. Направи ме своя, Конър. Направи ме своя.