— Опитах се да ти разкажа за семейството си. Само че ти не ме разбра правилно. Той нямаше да ги застреля. Не, той заплаши да ги изхвърли на улицата. Мама е болна и нямаше да оцелее, а Джъдж щеше да тръгне по-лош път. Аз трябваше да ги защитя.
Тя сметна, че не е необходимо да споменава за старите обещания, които беше дала на татко и мама Стюарт. Конър не беше в настроение да се интересува от това.
— Не си ли помисли, че и аз бих направил същото?
— Това ли щеше да направиш, ако ти бях казала всичко?
— Иска ми се да мисля, че бих опитал да го направя.
— Не можех да поема такъв риск — гласът й се превърна почти в шепот. — Не съм свикнала да виждам добри мъже.
— Мислила си, че съм като баща ти и брат ти. Хам ми разказа някои неща за тях. Не съм поласкан.
Тя се опита да преглътне буцата в гърлото си, но не успя.
— Знам, че не си като тях.
— Не. Аз съм по-глупав от тях.
Той коленичи до леглото. Кристъл усети как в нея се надига истерия и се овладя с огромно усилие на волята си.
— Баща ми е мъртъв — каза Конър. — Трябваше да ми кажеш.
Искаше й се да докосне бузата му, да го прегърне и да му нашепне успокоителни думи.
Вместо това Кристъл се загледа с празен поглед някъде край него и му разказа фактите такива, каквито ги знаеше.
— Това стана преди седмица. Сърцето му не беше в ред и от няколко месеца беше на легло. Лекарят каза, че вълнението от новината за твоето завръщане му е дошло твърде много.
Тя млъкна, затвори очи и се опита да се пребори с напиращите сълзи. Това беше по-лошо, отколкото си беше представяла, а тя си беше представяла големи ужасии.
— Съжалявам, Конър. Имам предвид баща ти.
Той издаде някакъв звук, който сякаш разкъса сърцето й.
— Достатъчно сме говорили за него.
Кристъл едва го чу.
— Даниъл ми харесваше. Той беше добър човек и се държеше любезно с мама.
— Казах достатъчно.
Но Кристъл не можеше да спре.
— Татко мислеше, че между тях има нещо, но грешеше. Баща ти почина, преди да се запозная с теб. Не аз съм ти попречила да се видиш с него.
— Но ми попречи да присъствам на погребението му. То е само след няколко часа, нали? Никога няма да стигнем навреме.
Конър уви ръце около гърлото й. Палците му натиснаха пулсиращите й артерии.
— Разбира се, ти знаеш това. То е било част от плана.
Кристъл вдигна глава.
— Давай, направи го. Заслужавам го.
— В нощта, в която избяга от хотела ли си обмислила подробностите. Господи, колко глупав съм бил, за да те оставя да ме вържеш и да ти говоря сладки приказки за брак — пръстите му стиснаха по-силно гърлото й. — Мога да те убия.
— Тогава го направи — каза тя.
Натискът се усили, след това отслабна. Кристъл го гледаше втренчено. След това се разплака. Не направи опит да избърше сълзите си и те се спускаха по бузите й и падаха върху ръцете на Конър. Той се отдръпна рязко, сякаш се беше изгорил.
— Дяволите да те вземат — каза той, докато ставаше от леглото. — Съпруга. — Последната дума беше произнесена с ръмжене и от това сърцето на Кристъл се сви още повече.
Тя успя да измъкне част от разбитата си гордост някъде от дълбините на душата си.
— Не исках да се омъжвам за теб. Опитах се да ти кажа, че не трябва да го правим. Само че ти не искаше да ме чуеш. Затова избягах.
— Според мен си го направила, защото си умна. Така ме накара да те желая още повече.
— Нямам никаква представа, как да накарам един мъж да ме желае повече. Ти си единственият, когото някога съм обичала.
— В такъв случай можеш да ме съжаляваш и да поздравяваш останалите мъже за късмета им.
Тя се втренчи в ръцете си.
— Казаха ми, че си алчен и че си се върнал само за да си получиш наследството.
— Но аз съм богат. Не знаеше ли това?
— Понякога мъжете, които имат много, искат повече.
— Баща ти.
Кристъл кимна.
— Значи си мислила, че съм мръсник. Мъж, който трябва да получи добър урок. Добре си свърши работата, момиче. Научи ме как да бъда копелето, което мислех, че съм.
Той й обърна гръб. Кристъл не можеше да го остави да си тръгне по този начин. Скочи от леглото и тръгна след него. Докосна ръкава му, но когато Конър се обърна с лице към нея, погледът му я накара да отстъпи назад.
— Къде отиваш?
— В бара, ако изобщо ти влиза в работата. Смятам да се напия.
— Обичам те.
— Нямаш представа какво означава това.
— Все още съм твоя съпруга.
— Толкова по-зле.
— Когато се върнеш…
— Няма да е в леглото ти.
Двамата останаха да се гледат дълго и мъчително. Конър пръв наруши тишината.
— Когато се върна, бъди готова за път. Тръгваме на разсъмване. Ще яздим бързо.