Конър почеса брадясалите си скули. Сигурно не се беше бръснал от дни. Подуши въздуха. Очевидно не се беше и къпал отдавна.
Трябваше му едно питие, иначе нямаше да бъде способен да се понася сам.
Вратата на спалнята се открехна. Конър изстена болезнено.
— Радвам се да видя, че си жив.
Той присви очи към новодошлия.
— Не викай.
— Ти си жалка гледка, Конър О’Браян. И аз като повечето мъже обичам от време на време да си пийна повечко, но два дни и нощи непрекъснато наливане на са по моите възможности. Нито пък по твоите.
Конър разпозна мъжа.
— Сток Прайс — измърмори той и изпита облекчение. Подобно на Хам Гейтс, Сток беше един от старите му приятели. Един от най-добрите му приятели, а също и негов наставник. Той беше научил Конър на всичко, което знаеше за конете, а той знаеше повече от всеки друг.
— Видяхме се, когато ти се появи тук миналия понеделник. Радвам се да видя, че ме помниш.
— Какъв ден сме днес?
— Четвъртък по обяд.
На Конър не му се наложи да пита как беше прекарал времето.
— Донесъл съм ти гореща вода и сапун да се обръснеш. След това ще ти бъда много задължен, ако отидеш да се потопиш в потока и да проветриш стаята.
— Говориш ми като някаква стара госпожица, Сток.
— Аз трябва да дишам, Конър. В това няма нищо необикновено.
Той остави госта си сам с нещастието му. Конър успя да отиде до тоалетната масичка, където го очакваше легенът с водата. Наплиска внимателно лицето си, след което го натърка със сапуна. Докато прокарваше бръснача по брадата си, той издаваше звуци, които сякаш прорязваха мозъка му.
Успя някак да измъкне голото си тяло през вратата, да излезе от къщата и да измине двайсетте метра до потока, следван по петите от две хрътки. Скокът в студената вода почти го довърши. Той се натърка добре със сапуна, опитвайки се да раздвижи отново кръвта си.
Сток го чакаше на брега с кърпа и чаша кафе. Той му предложи и чифт чисти дрехи и Конър ги взе. Сток винаги се беше държал с него като със син, проявявайки приятелство и загриженост каквито не показваше към останалия свят.
Преди много години, в едно по-хубаво време, Даниъл му беше дал малък парцел земя на две мили по течението на потока, в знак на благодарност за добротата му към Конър. Наложило се бе дълго да го увещават да приеме подаръка. Той беше построил сам къщата, неизменно придружаван от едно малко момче, което го беше засипвало с въпроси и повече му бе пречило, отколкото помагало.
Нищо чудно, че Конър беше тръгнал направо към дома на Сток. Сега той беше и негов дом.
Изсушен и облечен в чисти дрехи и вече почти в съзнание, Конър последва Сток в кухнята в задната част на къщата. Сега, когато се беше изкъпал, кучетата бяха загубили интерес към него и се бяха скрили под сянката на едно дърво.
Сток беше нисък и все още накуцваше вследствие на старо нараняване, когато един мустанг го беше хвърлил преди години. Въпреки че беше около шейсетгодишен, косата му все още бе тъмна, погледът — бистър, а набръчканото му лице беше станало кафяво от слънцето.
И все още можеше да готви по-добре от най-добрия главен готвач в Саратога.
Сток сложи пред Конър чиния с бекон, яйца и бисквити Конър се закле, че никога повече няма да вкуси алкохол, след което излапа всичко и си поиска още бисквити.
В продължение на няколко минути Конър остана загледан в масата, оставяйки храната да си свърши работата.
— Когато се появих тук в понеделник вечер — каза той най-накрая, — споменах ли ти какво стана?
— Каза ми някои неща, преди да се напиеш — Сток дъвчеше парче тютюн. — Аз сам запълних празнините.
— В Ню Йорк трябва да съм оглупял.
Сток изплю част от тютюна в плювалника, който беше поставен до печката.
— Виждал съм жена ти. Няма нищо глупаво в това да я желаеш.
Конър за малко щеше да скочи от стола си.
— Виждал си я? Да не е идвала тук?
— Не, но язди с каубоите от „Дъсчения лагер“ и понякога води коня си надолу по потока, за да го напои. Обикновено гледа само водата, сякаш е на хиляди километра оттук, след което говори с коня, тихо и сладко, както правеше ти едно време. Не я притеснявам, въпреки се навлиза в моя земя. Все пак няма как да не забележа каква хубава кобилка е. И конят й не е лош.