— Не обвинявам никого, освен себе си. Мое задължение беше да дойда тук и да видя какво става.
— Той по-скоро щеше да вземе пари от Едгар Брейдън, отколкото от теб. Онзи мръсник просто се появил един ден в ранчото и му предложил да му помогне. Изненадах се, когато разбрах за това. Мислех, че Брейдън не се интересува от баща ти. Не знам защо, просто имах такова чувство.
— Ако времената са били толкова тежки, откъде тогава Брейдън е намерил толкова пари?
— Това също е странно. Твърди се, че е дошъл тук с пари, че се е измъкнал от Вирджиния, преди положението да се влоши твърде много, но как е успял да ги задържи след войната, остава загадка.
Конър не беше в настроение да изразява благодарности за внезапната щедрост на Брейдън.
Когато Конър най-сетне оседла коня си, Сток го предупреди:
— Хората няма да бъдат настроени толкова приятелски, колкото бяха едно време. Най-вероятно няма да съжаляват, че си загубил земята си. Аз разбирах какво мислеше ти за неприятностите преди толкова много години, а най-накрая и баща ти също разбра, но ние бяхме единствените. Ние и няколко твърдоглави германци, но тях ги знаеш какви са свадливи.
— В целия окръг едва ли имаше повече от петдесет роби — каза Конър. — Аз казвах, че трябва да ги освободим и да запазим мира.
— Когато Линкълн ги освободи, повечето от тях се заселиха тук и живеят спокойно, но проблемът не е в това. Проблемът е, че янките ни казваха какво да правим. Брейдън не е най-обичаният човек тук, но той поне остана на страната на Юга. Не можеше да се бие заради крака си, но най-големият му син се записал в армията. Поне той така твърди.
— Ти съмняваш ли се?
— Бил е твърде млад, за да бъде взет войник в началото на войната, а след това е заминал за Западен Тексас. Казва, че се е присъединил към една част на Конър — федерацията, която се сражавала с индианците. Не мога да си го представя да рискува живота си, за да спаси неколцина заселници, но пазя мнението си за себе си.
Той се изплю в праха.
— Няма да го крия от теб. Ройс Брейдън е най-лукавото, злобно копеле, което някога е яздило из тези хълмове. И това включва някои от най-ужасните команчи, които все още се навъртат наоколо. Само че той не е единственият мръсник по тези места. Независимо какво мислят хората, а те не говорят много, поне не за него, баща му е още по-голям гадняр.
Сток му бе дал информация, върху която да мисли, докато яздеше към Кервил, който се намираше на един час път от дома на приятеля му. Повечето от нещата, които Конър бе научил, просто увеличаваха проблемите му. Той почти очакваше да бъде посрещнат от тълпа враждебно настроени граждани, готови да се разправят с него, но му се размина само с дълги погледи, докато яздеше по главната улица.
Някой по-чувствителен мъж може би щеше да се уплаши от враждебните погледи, но Конър бързо започваше да става безчувствен към подобни неща.
Той отиде първо в банката. Там също го гледаха враждебно, но погледите се смекчиха значително, когато спомена размера на средствата, които искаше да прехвърли от Ню Йорк. Документите му бяха изрядни. Когато банкерът го изпрати до вратата, се държеше, сякаш бяха най-добри приятели.
Адвокатът беше следващата спирка в краткия му списък. Хуго Ридли държеше малка кантора близо до сградата на съда. Кантората му беше бивш универсален магазин и изглеждаше все така неофициално, както я помнеше Конър.
Ридли беше адвокат на семейството от години. Той беше човекът, чрез който Конър бе научавал какво става със семейството му. Сигурно той беше написал завещанието, което предаваше ранчото в ръцете на Едгар Брейдън. Освен всичко друго, Конър искаше да чуе подробностите за това.
Ридли го посрещна на улицата и го въведе в кантората си, като се държеше, сякаш беше очаквал пристигането му и не искаше никой да види, че Конър влиза при него. Той беше дребен, пълен мъж със сиви мустаци и бакенбарди. Ридли даде знак на Конър да седне и се настани зад бюрото си.
— Искаш ли нещо за пиене? Имам хубаво бренди.
Главата на Конър щеше да се пръсне само при мисълта за алкохол.
— Благодаря, но ще откажа.
— Тогава една пура — адвокатът посегна към една кутия на бюрото си.
— Не, но ти запали, ако искаш.
— Опитвам се да ги откажа. Могат да се отразят доста зле на един мъж. Имам предвид пурите, разбира се.
— Същото може да се каже и за жените.
Ридли се изкашля.
— За адвокат имам лошия навик да не се изразявам добре. Няма какво да увъртаме. Аз съм човек, който вярва в откровеността. Исках да кажа, че знам какво се е случило в Сан Антонио.
— Какво си чул? — попита Конър, решавайки, че щеше да бъде най-добре веднага да научи какви слухове се носеха.