„Кристъл Емелин Брейдън, свърши си работата.“
Тя предпочиташе да се опита да се пребори с разгонен бик, отколкото да отвори вратата, но все пак я отвори и покани Конър да влезе. Е, поне се опита да го направи, но когато го огледа добре, краката й останаха като заковани за пода.
Той беше облякъл типични за тексасец дрехи — тъмносиня риза, кафяви панталони, кожен елек, ботуши и широкопола шапка Стетсън. Беше се обръснал и изкъпал и от него лъхаше леко на ром и на кожа. Кристъл никога не бе харесвала миризмата на ром, но сега тя й се струваше прекрасна.
Конър не беше прекалено висок, въпреки че се издигаше с една глава над нея, но дори и през дрехите си личеше, че има мускулесто тяло.
Той се беше порязал в ъгълчето на брадичката и малката капчица засъхнала кръв й се стори някак невероятно привлекателна.
За какво мислеше, по дяволите? Въпреки ирландския си чар, той не беше нищо друго, освен едно алчно, егоистично копеле — по думите на брат й — и заслужаваше онова, което щеше да получи.
Конър повдигна шапката си и след малко я свали.
— Исках да видите всичко, в случай че имате някакви възражения — каза той с широка усмивка. След това я огледа от главата до петите и Кристъл усети как някои места в нея пламнаха.
— Нямам възражения — каза тихо тя. — Изглеждате различно.
— Нямам навика да изглеждам мърляво — каза той. — Но може би вие не искахте да ми направите комплимент.
— Просто отбелязвам факт, това е всичко.
— Ако нещо не ви харесва, мога да го съблека.
— Не!
— Е, всяко нещо с времето си — той я огледа внимателно. — Виждам, че служителят от рецепцията ви е избрал подходящи дрехи.
Тя изпита някакво необяснимо съжаление, че той не беше купил лично дрехите.
Кристъл отстъпи встрани и му даде знак да влезе. Настъпи неловка тишина, която бе нарушена от внасянето на храната. Сервитьорът подреди две места на масата в далечния ъгъл на стаята. Кристъл не бе имала намерение да яде изобщо, както не бе искала и да облича купените от него дрехи или да приеме стаята в хотела, но й се стори, че вместо да говори, може да се концентрира върху картофите, без да обръща внимание на силните му ръце и на начина, по който той я наблюдаваше с крайчеца на окото си.
Конър се нахрани, сгъна грижливо кърпата си, остави я до чинията си и зачака. Кристъл реши, че бе яла достатъчно, и направи същото.
Тя си помисли дали да не се втурне към вратата и въздъхна. Бягството беше изключено.
— Не трябваше да ми купувате дрехи — каза тя.
— Това ли ви притеснява?
— Настоявам да ви ги платя.
— Добре.
Очите й се стрелнаха към неговите. Грешка. Погледът му беше в състояние да разтопи жартиерите й.
— Имах предвид с пари.
— Мислех, че нямате средства.
— Не у мен.
— Тогава ще отидем да ги вземем, за да се почувствате по-спокойна.
Тя преглътна тежко.
— Не можем.
— Защо? Къде са парите ви?
— Ами… — тя се обърка. Беше по-опитна в боравенето с револвер и ласо, отколкото в измислянето на лъжи. — Ще ми ги пратят по пощата.
— Идвате в този град с брат си бог знае откъде, за да вземете писмо с пари.
— Знам, че звучи странно, но е вярно.
— Той беше ли в бара?
— За малко. — Тя затвори очи, за да прикрие срама си. — Докато не ме продаде на онзи мъж, с когото се сбихте на улицата. Размени ме за мулето му.
— Което обяснява защо той си мислеше, че сте негова собственост.
Тя се осмели да го погледне отново. Конър я гледаше с такава топлота и съчувствие, че тя едва не се разплака. Никога през живота си не беше срещала по-добър човек. При мисълта за това сърцето й се сви.
— Скъпа, ти имаш повече проблеми, отколкото си мислех.
„Много повече отколкото можеш да си представиш.“
Конър не се отказваше.
— Брат ви ви е продал на господин Муле и си е тръгнал.
— Закле се, че никога няма да се върне отново в Тексас — добави тя една лъжа към историята си.
— И не е изчакал още един ден.
— За какво?
— Писмото с парите.
— Не ми вярвате.
— Не.
Тя изправи ядосано гръб, опитвайки се да забрави факта, че наистина беше излъгала.
— Е, толкова по-зле за вас. Парите ще бъдат тук до два дни.
— Кристъл, колкото и да ми се иска да остана, не мога да го направя. Чакат ме на друго място.
За първи път, откакто бе седнал до нея в бара, тя долови настоятелност в гласа му и това я смрази. Нейната задача беше да го задържи на всяка цена в града, а той изглеждаше решен да отпътува.
Кристъл се изправи и приглади полите на новата си рокля, след което се отдалечи от масата. Той я последва и тя се почувства неудобно. По средата на стаята Конър я улови за китката и тя усети топлите му, здрави пръсти върху кожата си.