— Това не означава, че те изоставям. Ела с мен. Така ще знам, че си добре.
„О, боже!“ — помисли си тя, докато се обръщаше с лице към него. Ставаше все по-зле. Поклати отрицателно глава.
— Знаеш ли какво — каза О’Браян. — По-късно ще говорим за пътуване. Ако искаш да си уредим сметките, можеш да ми платиш веднага. — Той замълча за малко. — След това и двамата ще бъдем доволни.
Сърцето й заби силно, а тръпките, от които толкова много се беше страхувала, отново полазиха по кожата й. Трябваше да се чувства ужасена, но затаеният й дъх и слабостта на коленете й не се дължаха на ужас. Никога през живота си не беше оставала насаме с мъж, който да не й е роднина. Беше на двайсет и четири години, стара мома, която отдавна се беше простила с всичките си мечти, но в момента не се чувстваше като такава.
Кристъл отвърна поглед. Тя си напомни, че О’Браян беше мошеник, чаровник със сърце от камък, въпреки че определено имаше топли очи и ръце.
Той пусна китката й и Кристъл отстъпи бавно назад. Конър улови ръцете й, за да я спре, и пръстите му се плъзнаха решително нагоре; допирът му изгаряше плътта й дори през коприната. Той я хвана леко за раменете и тя затаи дъх.
— Кристъл, любов моя, мъжкото търпение не е безгранично.
Тя вдигна очи и го погледна.
— Ти обеща — успя да каже тя и отстъпи още една крачка назад.
Той я последва.
— Една целувка — устните му се спускаха към нейните.
Тя не можеше да се отдръпне.
Конър се приближи толкова, че тя успя да види дори тъмните петънца в очите му, да различи ясно леките бръчки на челото му, да види колко тъмна беше в действителност кожата му.
Кристъл затвори очи. Той я целуна. Устните му бяха най-сладкото нещо, което някога бе вкусвала, и сякаш безмълвно я питаха какво може да даде. Вместо да му се противопостави както подобаваше на почтено момиче, тя осъзна, че ръцете й се плъзгат по врата му и че му дава всичко, което може.
Кристъл го чу да издава звук, който излизаше някъде дълбоко от него, след което и тя изстена тихо.
Усети ръбът на леглото да се допира в задната част на краката й. Как се бяха озовали толкова близо до леглото? Тя се измъкна от прегръдката му и отстъпи встрани, като избягваше да го гледа в очите. Чувстваше се като уловен в капан заек.
Кристъл се озова с гръб към стената и Конър се приближи към нея. Тялото му се притисна към нейното, твърдо и горещо, каквото си го беше представяла, и многократно по-възбуждащо. Цялата сякаш бе обхваната от пламъци. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за него. Някак си той я караше да се чувства защитена от всички неприятности на света.
Целуна я отново. Не можеше да му откаже. Устните й се разтвориха и тя усети езика му да докосва нейния.
Това беше миг на най-голяма интимност. Кристъл сигурно щеше да сметне такова действие за отвратително… преди да бе вкусила Конър. Изстена и го остави да задълбочи целувката. Зави й се свят и тя се вкопчи в него. Сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.
Той погали ръцете й и пръстите му се отъркаха в страничната част на гърдите й. Тя се притисна към горещото му тяло, без да изпитва никакъв срам, а само желание да получи облекчение на изгарящата си нужда.
Кристъл почти не мислеше за онова, което правеше; беше се оставила да я водят неочаквани инстинкти. Колко прекрасно беше, че не трябваше да преценява какво прави и можеше да се остави само да изпитва тези непознати, но прекрасни усещания.
Тя трепереше, издигаше се, жадуваше…
Внезапно Конър се отдръпна.
Той се втренчи в нея. Кристъл все още трепереше. Тя гледаше ръба на яката му, където започваше бронзовата кожа на гърлото му. Копнежът й прерасна в чувство на унижение. Как беше възможно да се чувства толкова разпалена и същевременно толкова студена?
Конър отметна един кичур коса от лицето й.
— Забравих се.
Дрезгавият му глас не й достави голямо удоволствие. Той поне можеше да говори. Ако тя се опиташе да отвори уста, думите й щяха да прозвучат в най-добрия случай като шепот.
— Ти заслужаваш по-добро отношение, момиче. Съжалявам.
Той звучеше, сякаш се владееше напълно. Унижението й беше безгранично. Искаше й се да го удари, но не можеше. Може и да беше измамница и лъжкиня, но не беше двуличница по природа. Ако трябваше да удари някого, трябваше да удари себе си.
Конър отстъпи назад и тя мина покрай него. Чу вратата да се отваря зад гърба й. В ума й се въртяха твърде много мисли. Сега трябваше да го помоли да остане, но думите не излизаха от устата й.
— Мисля, че трябва да си тръгна. В противен случай утре сутринта и двамата ще сме се намразили.