— И какво после? — запитах.
— После се възстановил — рече тя. — Вече били минали шест месеца и се чудели какво да го правят, когато той внезапно поискал да го изпишат и си тръгнал. Повече не го видели.
— Не им ли е казал кой е?
— Получил амнезия, нещо неизбежно в условията на мозъчна травма. Допуснали, че действително може да не помни нищо около самия инцидент, както и от предходните ден-два. От друга страна обаче, според тях би трябвало да си спомня по-ранни събития, докато той явно се преструвал, че и това не помни. Епикризата му е доста подробна. С психиатрични експертизи и така нататък. Разпитвали го най-редовно. Но той бил голям инат. Не им казал и дума за себе си.
— Какво е било физическото му състояние при изписването?
— Доста прилично. Имал видими белези от повърхностни рани, това е всичко.
— Е, добре — рекох аз. После вдигнах глава и се загледах в небето.
— Кой е бил той?
— Вие как мислите?
— Малокалибрени входни отверстия в главата и гръдния кош — обади се Елиът. — И после хвърлен в океана. Прилича ми на екзекуция. От наемен убиец. Тоя човек е свързан с организираната престъпност.
Не казах нищо. Продължавах да гледам небето.
— Е, кой е бил? — настоя Дъфи.
Продължавах да гледам към небето, докато мислите ми ме върнаха десет години назад във времето, към един съвсем различен свят.
— Разбирате ли нещо от танкове? — запитах.
— От бойни танкове ли? С вериги и оръдия? Не особено.
— Няма нищо особено за разбиране — казах аз. — Танкът си е танк. Желателно е да се движи бързо, добре би било да е що-годе надежден, а ако е и икономичен на гориво, още по-хубаво. Но ако си представим, че вие имате един танк и аз имам един, и ни изправят един срещу друг, знаете ли какво всъщност трябва да ви интересува най-много?
— Какво?
— Дали сте в състояние да ме гръмнете, преди да съм ви гръмнал аз. Това е, което трябва да се запитате. Ако сме на два километра разстояние, дали вашето оръдие може да ме достигне. Или моето вас.
— Е, и?
— Разбира се, физиката си е физика, но най-вероятният отговор е: ако вие можете да ме гръмнете от два километра, сигурно и аз мога да ви гръмна. Значи решаващото е друго. Боеприпасите. Ако се дръпна още двеста метра назад и вашият снаряд се удари в мен и рикошира встрани, дали аз разполагам със снаряд, който да се удари във вас и да не рикошира, а да ви види сметката. Затова са танковете. Мъжът, намерен в океана, беше офицер от военното разузнаване, който изнудваше оръжеен специалист.
— А как попадна в океана?
— Вие гледахте ли Пустинна буря по телевизията?
— Аз я гледах — каза Елиът.
— Да оставим умните бомби. Звездата на представлението беше основният боен танк М1А1 „Ейбрамс“. Съотношението между унищожени иракски и наши танкове беше четиристотин на нула, а иракчаните се сражаваха с най-доброто, което можеше да се купи където и да било по света. Но поради самия факт, че войната се предаваше по телевизията, светът вече ни беше видял картите, така че веднага трябваше да се заемем да измисляме още по-големи чудеса за следващия път, когато потрябват.
— И? — запита Дъфи.
— Ако искате един снаряд да отива по-надалеч и да удря по-силно, трябва да увеличите количеството на метателния заряд. Или да намалите теглото на проектила. Или и двете. Разбира се, ако наблъскате в гилзата прекалено голям метателен заряд, трябва да отнемете нещо по-съществено някъде другаде, за да остане теглото постоянно. Точно това и направиха. Произведоха проектил без взривен заряд. Което може да ви се стори доста налудничаво, нали така? Как може снаряд без взрив? Като се удари в танка, какво ще направи? Ще отскочи встрани като гумена топка? Но не, те промениха формата на проектила. Измислиха нещо, което прилича на гигантска стрела. С опашни перки и прочие. Отлята е от сплав на волфрам и обеднен уран. Двата метала с най-голяма плътност в природата. Тази стрела лети много бързо и отива много надалеч. Нарекоха я „издължен дълбоко проникващ орган“.
Дъфи ме погледна за миг изпод спуснатите си клепачи, усмихна се и едновременно с това се поизчерви. Аз й се усмихнах в отговор.
— Разбира се, усетиха се навреме и веднага смениха названието. Сега се нарича БППОСОАК. Нали ви казах, че военните си умират за инициали. Ще рече „бронепробивен проектил с опашни стабилизатори и отпадащ аеродинамичен кожух“. На практика се задвижва от свой собствен ракетен двигател. Забива се във вражеския танк с огромна кинетична енергия, която при удара се превръща в топлинна, точно както са ви учили в гимназията. Прогаря бронята и изпълва вътрешността на танка със струя от разтопен метал, която убива на място танкистите и възпламенява всякакви запалими или взривни материали. Хитро измислено. Както и да удари танка, все го обезврежда. Ако бронята е прекалено дебела или разстоянието е твърде голямо, това нещо, дори да не пробие докрай, се забива донякъде и раздробява долните слоеве на бронята на парченца, които се разхвърчават във вътрешността на танка като шрапнел. Екипажът става на кайма, все едно си прекарал жаба през мелничка за кафе. Невероятно оръжие!