Смирррно! Рота-а п’ли!…
Ех, мале мила! Като врабци ще се пръсне народът… Вий, господин редакторе, виждали ли сте как фуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали! А-а, много е интересно, да се пукаш от смях!…
Не е туй шега, брате! Арррмия!
Разбира се! Защо харчим за тая пущина трийсет милиона.
Да живей България!
София, 19 януарий 1895 г.