Но не спря дотук. Още щом прислужничката се върна от поръчението си да достави първата партида до местната кула на върха на хълма, беше отново изпратена там с остатъка. Лейди Сибил беше неуморен съчинител на писма и ако изобщо имаше състоятелен човек из Равнините и отвъд тях, който не получи писмо от Сибил същия онзи ден, то беше, защото името му по някаква случайност бе изпаднало от красиво подвързания й и маниакално актуализиран адресник. Той всъщност беше бледорозов с фино избродирани цветенца и малко шишенце парфюм в корицата. Независимо от това единственото сравнимо оръжие в цялата история на убедителната политика вероятно беше балистата.
По-късно следобеда лейди Сибил пи чай с някои от своите приятелки, до една възпитанички на Куирмския колеж за благородни девици, и прекара няколко удовлетворителни часа в сладки приказки за разни чужди деца, докато светът лека-полека, под пороя от съобщения, който се сипеше с непосилна за никой магьосник прецизност и скорост, започна да променя мисленето си.
В същото това време Ваймс заведе малкия Сам до зоологическата градина, където се запозна с пазачите, почти всички от които имаха по някои познат на „Чудната Пути" и съответно им отвориха широко вратите и почти всички клетки. Лично уредникът на зоопарка дойде да види с очите си жизнерадостното шестгодишно момченце, което методично претегля жирафското àко на една древна теглилка за енфие и го дисектира с два стари кухненски ножа, като си прави записки в тефтерче с рисунка на гоблин на корицата. За Сам Ваймс обаче гвоздеят на програмата беше слонската доставка, която малкият Сами с трепет очакваше. Като по поръчка Джъмбо си свърши работата тъкмо когато стигнаха до него, пращайки Сами почти буквално в природоизпитателния рай. Дори филателист, открил рядка синя марка с огледално обърнат образ в някаква забутана антикварна колекция, не можеше да бъде по-щастлив от малкия Сами, който си тръгна с пълна димяща кофа в ръка. Сами беше видял слона.
Както и Сам Ваймс. Уредникът отбеляза, че малкият Сам има невероятни заложби и очевидно вродена дарба в областта на естествознанието — коментар, който накара бащата на Сами да кимне дълбокомислено и да се надява на най-доброто.
Завършиха деня с посещение на лунапарка, където Ваймс даде на човека долар за едно возене на въртележката и получи четвърт долар ресто. Когато възрази, човекът му се нахвърли с ругатни и внезапно се оказа приклещен в стоманена хватка, преведен през ликуваща тълпа и предаден на първото зърнато куирмско ченге, което изкозирува и помоли Ваймс да му драсне един автограф на шлема. Това беше дреболия, но както казваше Ваймс, зад дреболиите често стоят големии. Освен това спечели кокосов орех, което си беше безспорен резултат, а малкият Сам получи захарна пръчка. Пръчката беше от край до край с надпис „Куирм" и му залепна напреки на зъбите — още един незабравим спомен.
Посред нощ Ваймс, който от известно време лежеше заслушан в прибоя, се обади:
— Будна ли си, скъпа? — А като не получи отговор, повтори малко по-силно, понеже така следва: — Будна ли си, скъпа?
— Да, Сам. Вече съм.
Ваймс се втренчи в тавана.
— Чудя се дали всичко ще мине добре.
— Разбира се, че ще мине добре! Всички са много заинтригувани. Направо горят от ентусиазъм. Завързах повече връзки, отколкото има в слонски корсет. Ще стане. А при теб как върви?
На тавана имаше малък гекон. Такива не се срещаха в Анкх-Морпорк. Той погледна Ваймс с мънистените си очи.
— Е, моето е горе-долу стандартна процедура. — Ваймс се размърда неспокойно и геконът се оттегли в ъгъла на стаята. — Малко се притеснявам, да ти кажа. Действах в рамките на закона, но едно-две нещица станаха по-скоро ad hoc, тъй да се каже.
— Просто си прокарал път за закона, Сам. Крайната цел оправдава средствата.
— Опасявам се, че доста недобри хора са ползвали това оправдание за недобри неща, скъпа.
Сибил протегна ръка под завивките, за да докосне неговата.
— Това не е причина някой добър човек да не ползва това оправдание за нещо добро. Не се тревожи, Сам.
Женска логика, помисли си Сам — всичко ще е наред, понеже трябва да е наред. Проблемът е, че в действителност нещата никога не са толкова прости и не се оправят с бумащина.