— В момента, дами и господа, гоблините на Обесническия хълм и всъщност всички останали гоблини в района са под моя защита и под защитата на закона. Те също така са длъжни да се подчиняват на закона и аз ще се погрижа да имат собствена полиция. Явно са природно надарени за оператори на щракалките, така че ако искат, могат да си докарват приходи от това. Плащам, за да направя тази кула постоянна. Вие ще спечелите от това, както и те! Няма да им се налага да крадат от вашите пилета, защото ще си ги купуват от вас. А ако ги крадат, то ще бъде престъпление и ще бъде третирано като такова. Един закон, дами и господа… Един за всички!
Последваха овации, толкова въодушевени, колкото изобщо могат да бъдат едни овации при близките изгледи за безплатен бар. Разбира се, част от тях може и да бяха заради факта, че вече има някаква справедливост в света, но като цяло беше твърде вероятно барът да печели. В това няма място за цинизъм, просто трябва да разбираш хората.
Ваймс се отправи бавно към ярко осветената кръчма, макар че шансовете да влезе в нея бяха малки. От друга страна, шансовете да го прегърне госпожица Педагогия О’Майна бяха точно сто процента, понеже тя правеше именно това под овчия поглед на ковача. Ваймс се откъсна от ръцете й, а тя възкликна:
— Вие сте велик човек, командире! Надявам се да ви издигнат статуя!
— О, боже, дано да не стане! Статуи правят само на умрелите! — Тя се разсмя, но Ваймс продължи: — Вижте, госпожице О’Майна, точно в момента не знам дали ме чака статуя или уволнение. Някои от методите, с които действах, бяха напълно законни, а други бяха донякъде… спорни. Имам служител, който може да направи с цифрите онова, което сержант Детритус прави с чука. Той вече проверява сметководните книжа на сина на един от най-влиятелните хора в Анкх-Морпорк. А същевременно опитни полицаи отидоха на визита на всеки член от списъка с местните магистрати. Представят им документ с моя печат, който ги информира, че вече не са членове на самоизбрания борд от магистрати на Графствата, и подчертава, че срещу тях могат да бъдат повдигнати официални обвинения. Помоему това трябва да свърши работа, но знам ли? Вероятно ще зависи от това кой има най-добрите адвокати.
— Бъдещето, госпожице О’Майна, е някак несигурно. Но трябва да ви кажа, че малкият Сам благодарение на вас вероятно ще бъде световен експерт по àко. Трябва да ви призная, че и двамата с майка му сме много горди с него и единствено се надяваме да развие стремеж към по-висши цели.
В далечината вече се носеше тропотът на фургони и карети. Каквото посееш, това ще пожънеш.
— Струва ми се, че скоро ще дойдат хора, с които трябва да си поговоря, госпожице О’Майна, макар да подозирам, че няма да им се говори много с мен.
— Разбира се, командире. Може ли само да отбележа, че гоблините очевидно силно се привързаха към вашия ефрейтор Нобс? Приемат го за един от своите всъщност, а той изглежда много си пада по Сияние на дъгата, както и тя по него. Може би ще ви е любопитно да разберете, че гоблините го наричат Пущащ гълъбчета.
Тя май не се усмихна и Ваймс отговори:
— Да, много удачно име. Винаги съм си мислел, че Ноби е нежна душа. Всъщност по изричния съвет на жена ми го произведох временно в сержант за престоя му тук и се надявам, че ще помогне на гоблините да разберат ползите от закона… макар че, разбира се, това приобщаване може просто да означава, че пилците на хората ще бъдат крадени по-експертно занапред.
— Ама че сте шегаджия, командире!
Изражението на Ваймс не се беше променило, нито се промени сега.
— Да, нали?
Той се обърна към Джеферсън.
— Знаеш ли, всичко щеше да е къде по-лесно, ако ми беше повярвал от началото.
Ковачът сви рамене.
— Защо да ти вярвам? Ти си тузар.
— А сега имаш ли ми вяра?
Ковачът го изгледа доста по-дълго, отколкото беше приятно на Ваймс, но накрая се усмихна и каза:
— Да, засега.
Ваймс имаше само един възможен отговор. Той се усмихна на свой ред:
— Е, това е отговор на ченге, дума да няма.
Когато двамата се оттеглиха, някой вежливо се покашля зад Ваймс. Той се обърна и позна разтревоженото лице на полковника.
— Имате ли минутка, командире?
О, боже, каза си Ваймс.
— Ще позволите ли първо да кажа, командире, че напълно подкрепям действията ви и, бога ми, отдавна трябваше да се предприемат. — Полковникът отново се прокашля и додаде: — От моя страна няма да срещнете никакви възражения по този въпрос.
Ваймс не отговори нищо и той продължи:
— Жена ми е доста празноглава и се прехласва по разни неща като титли и ако мога така да се изразя, си придава важност. Баща й беше рибар, доста кадърен, но знаете ли какво? Струва ми се, че по-скоро би умряла, отколкото да си признае пред някого.