— Аха! Ето защо било! Всичките тези дълги зими да стоиш сгушен до печката! Колко страховито търпение! Но тя държи зоомагазина на Хлъзгавите стълби! Кучешки каишки! Котешки бисквитки! Брашнени червеи! Какви уловки само! Какво увъртане! Какъв речник! Шнаркенфаугистер!
— Е, сър, тя е вече главният съставител на кръстословици за Вестника. Предполагам, че тези неща си вървят към длъжността.
Лорд Ветинари се поовладя.
— Едно вертикално, едно хоризонтално. Тя спечели, а мен ме е яд. А както знаеш, аз много рядко се ядосвам, Дръмнот. Като цяло се отличавам със спокойно, макар и цинично безпристрастие. В състояние съм да променя съдбата на цели нации, а някаква очевидно непорочна дама, която съставя кръстословици, непрекъснато ми лази по нервите!
Дръмнот кимна.
— Така е, сър, а в тази връзка, ако ми позволите да поразтегля малко връзката, може ли да ви напомня, че командир Ваймс чака в съседната стая?
— Наистина ли? О, непременно го покани.
Ваймс измарширува в кабинета, отдаде чест почти стегнато и замря в поза мирно.
— А, Ваша светлост, радвам се да ви видя най-сетне отново при нас. Как мина отпуска ви, като се изключат самоволните ви дейности, ad hoc действия, сбивания, преследвания както по суша, така и по море и в действителност също и по сладководен басейн, неоторизирани харчове и, разбира се, разсмърдяване на владенията на властимащите?
Погледът на Ваймс беше прикован точно над очите на патриция.
— Уточнение, милорд: разсмърдяване нямаше, може би само непредумишлено бъркане в носа.
— Изисквания на службата, предполагам? — сухо подметна лорд Ветинари. — Ваймс, заради вас през последните няколко дни през писалището ми мина значително количество бумащина. В някои случаи подателите искаха главата ви на поднос, в други бяха по-умерени, понеже бяха в смъртен ужас от затворническа килия. Бих желал да уточня едно нещо пределно ясно, Ваша светлост: законът не може да действа ретроактивно. Ако беше така, никой от нас нямаше да бъде в безопасност.
— Лорд Ръждьо младши може и да е сторил, всъщност е сторил доста лоши неща, но поробването на гоблини съгласно действащото законодателство не се счита за престъпление. При все това, както подозирам, скорошните разкрития за допълнителните му дейности са обогатили репутацията му със значителна доза непрепоръчителност. Може и да не ви е известно това, Ваймс, но в социалните среди подобно нещо може да е по-лошо от лишаване от свобода, даже може би по-лошо от смъртна присъда. Младият Ларвородни в момента е останал без много приятели. Надявам се, че това ще ви достави известно удовлетворение.
Ваймс не каза нищо, но си помисли: „Топката литна". Ветинари го изгледа остро и продължи:
— Получих патетично послание от лорд Ръждьо старши, който умолява за живота, ако не свободата, на своя син, за когото безусловно признава, че е стъпкал семейната чест в калта. — Лорд Ветинари вдигна ръка. — Негова светлост е възрастен човек, Ваймс, така че ако забележката ви щеше да е в смисъл на „още по-надълбоко", ви предлагам да проявите малко милосърдие. Негова светлост се стреми да избегне скандал. Освен вече споменатото, бихте ли споделил вашето виждане по проблематиката?
— Да. Скандалът вече е станал, сър, повече от веднъж — студено отбеляза Ваймс. — Той е правил трафик с живи, дишащи и мислещи люде. Много от които са умрели!
— Още веднъж, Ваймс, трябва да подчертая, че законите не могат да се създават ретроактивно.
— Може и така да е — смръщи се Ваймс, — а какво ще кажете тогава за тролските хлапета, които са взели този проклет боклук? Ще попитате ли Диамантения крал дали те би следвало да се считат за ретроактивни?
— Мога да ви уверя, Ваймс, че законите ще бъдат спазени и тъй като повдигнахте въпроса, в момента ми се налага да преговарям с краля, който изисква, изисква от мен, от мен, Ваймс, младият лорд Ръждьо да му бъде предаден за следствие относно производството и дистрибуцията на абсолютно смъртоносни за троловете наркотици. Разбира се, съгласно тролското законодателство клетият човек следва да бъде екзекутиран и за жалост трябва да кажа, че в настоящия момент в сложния свят на човешката, тролската и джуджешката политика усещам, че това може би ще има определени дългосрочни последици, което е нерадостна опция за този град. Предстои ми да преговарям по този въпрос и повярвайте ми, това ще отнеме доста танто за тантото. А е едва девет и половина сутринта!
Кокалчетата на Ваймс почервеняха.