— Не всички, Дръмнот, не всички.
Същата нощ в леглото си на булевард „Скуун", заслушан в липсващите бухали и козодои, Ваймс сподели:
— Скъпа, скоро ще трябва отново да се върна в Графствата. Небивал е добро момче, но се нуждае от читав участък и правилни напътствия, а Ноби Нобс и Фред Колън просто не са достатъчни за това.
Сибил се завъртя.
— О, не знам, Сам. Фред и Ноби не са чак толкова зле и може да се окажат съвсем достатъчни в момента. Искам да кажа, ченгета са, но са изключително мудни и като цяло вдъхват спокойствие, като ги видиш как се мъкнат наоколо. Сега там имаш двама млади мъже, които пращят от енергия и хъс, и освен ако не искаш да разбишкаш всичко, току-виж, се оказало удачно в това смутно време да бъдат подкрепени от бавни и улегнали хора, не мислиш ли?
— Както винаги, си права, скъпа моя.
— Освен това видях Фред. Наложилото му се преосмисляне на света явно го е поразтърсило донякъде.
— Ще го преодолее — каза Ваймс. — Зад задръстения Фред, противно на всички очаквания, се крие читав човек.
Сибил въздъхна.
— Да, Сам, но този читав човек има нужда от почивка някъде на слънце далеч от смога, калта и ужасните смени.
— Ама това са най-хубавите неща! — разсмя се Ваймс.
— Не, трябва му почивка. На всеки му трябва почивка, Сам, дори и на теб.
— Вече си взех почивка, скъпа, благодаря ти.
— Не, взе си няколко дни, опропастени от схватки, наводнения, убийства и не знам още какво. Виж как са нещата в участъка, увери се, че всеки си върши работата, и ще отидем пак там за още една седмица. Чуваш ли ме, Сам Ваймс?
ЕПИЛОГ
И така, три месеца по-късно Сам Ваймс отиде отново на почивка и този път му дадоха да върти руля на „Чернооката Сузи" по целия път до Куирм, като почти не удари нищо кой знае колко важно и беше толкова щастлив, че трябваше да му намерят друг сит котак на припек, с който да се мери.
Направо се изненада колко може да бъде забавна една почивка. Е, все пак не чак толкова, колкото се изненада осем месеца след това, когато двамата със Сибил бяха поканени на сватбата на госпожица Емили Гордън за най-големия син на сър Абутвръз Бранотворски, собственик на прочутата грънчарница и между другото изобретател на бранотворските хрупкави ядки — закуската за шампиони, без чийто питателен трошляк анкх-морпоркското храносмилане би било по-затруднено, отколкото е здравословно. Сватбеният подарък на Ваймсови беше сребърна съдинка за варене на яйца, тъй като Сибил беше на мнение, че човек не може да сбърка с варени яйца.
А Ваймс беше поласкан, когато на церемонията забеляза, че една от Гордъновите щерки носи чисто нова и приятно насърчаваща униформа на медицинска сестра, а три други са се изтупали с доста живописни и — за голямо доволство на Сибил — доста скандални шапчици от новата колекция „Гордън".
Бойната Хермеслава, по думите на майка й, била задържана в горите да се справя с много голям и проблемен Pinus. Като чу това, Ваймс придоби съвсем нелепо изражение, докато Сибил не го смушка с пояснението, че Pinus Strobus е научното наименование на веймутовия бор.
Но най-голямата изненада за Ваймс дойде по-късно същата година, когато се оказа, че бестселърът, превзел с щурм литературния свят на Анкх-Морпорк, е посветен на командир Самюъл Ваймс. Заглавието на книгата беше „Гордост и изключително големи предразсъдъци".