— Нямате ли сестра в дърварския бизнес?
Не е за вярване, помисли си той, че нито майка им, нито Сибил не се включват в разговора. Ето че сега друга щерка (вероятно Аманда?) изглежда се канеше да заговори. Защо, да му се не види, всичките носеха тези глупави воалени рокли? Никаква читава работа не може да се свърши в нещо толкова непрактично. Аманда (вероятно) каза внимателно:
— Опасявам се, че сестра ни е известен конфуз за семейството, Ваше благородие.
— Какво, задето е почнала работа! Защо?
Друга от щерките, Ваймс наистина започваше вече доста да се обърква, отговори:
— Вижте, командире, тя вече не може да разчита на подобаващо задомяване… ъ-ъ, с джентълмен.
Много заплетено взе да става, така че Ваймс уточни:
— А какво е джентълмен, ако обичате?
След като обсъдиха въпроса шепнешком, една жертвоготовна щерка с голям смут съобщи:
— Доколкото ни е известно, джентълменът е човек, комуто не се налага да си цапа ръцете с работа.
Говори се, че елмазият бил най-здравият от всички метали. Да, ама щеше да се огъне като нищо от упорството на Сам Ваймс. Звънко заковавайки всяка сричка, той произнесе:
— О, готованец! И как, моля, възнамерявате да си спечелите такива джентълмени?
Девойките добиха наистина молитвен вид. Една от тях успя да промълви:
— Да си признаем, командире, нашият скъп баща, лека му пръст, нямаше късмет на финансовата борса и се опасявам, че до кончината на пралеля Невена, която разчитаме да наследим, никоя от нас, уви, не разполага с никаква зестра.
Докато концепцията за зестра бъде обяснена на Сам Ваймс, небесата затаиха дъх, а от напъна му да я осмисли по прозорците плъзна скреж.
Накрая той прочисти гърло и рече:
— Дами, решението на вашия проблем според мен е да си размърдате доста привлекателните четирибуквия, да излезете навън и да си проправите сами пътя в този живот! Зестра ли? Да не ми разправяте, че на някой тип трябва да му се плати, за да се ожени за вас? В кой век си мислите, че живеете? Аз ли съм сбъркан, или това е най-тъпата идиотщина, която изобщо може да си представи човек? — Той погледна пищната Емили и си помисли: „Мили боже, та мъжете на опашка ще се редят на моравата, за да се сбият за теб, драга. Как така никой не ти е споменал? Аристократизмът е едно, но практичността не бива да се подценява. Иди да видиш свят и светът да те види, пък току-виж, открил нова дума в речника си, като например „Ойтьотьотоу!". На глас продължи: — Ама наистина, има толкова много професии, с които една млада дама с глава на място може да се захване. Безплатната лечебница „Лейди Сибил" винаги търси схватливи момичета, които да обучи за медицински сестри например. Добра заплата, чудесно прилягащи униформи и прекрасен шанс за задомяване със способен млад лекар, който може шеметно да поеме към върха, особено ако го ритнете отзад. Плюс, разбира се, фактът, че като медсестри наследявате изумително голяма сума забавни и пикантни истории за нещата, които хората си слагат… Май не му е сега моментът за това, но както и да е, винаги имате възможност да станете старша сестра, ако достигнете определено тегло. Много отговорна работа, в полза на обществото като цяло и носеща удовлетворение, че сте направили нещо добро в тоя свят. — Ваймс огледа поруменелите лица, планиращи скок в неизвестното, и продължи: — Естествено, ако наистина държите да си се занимавате с шапчиците, ние със Сибил имаме приличен имот в големия град на Старата обущарска, който стои празен. Районът беше проблемен, но напредничавите тролове и вампири вече се установяват в него, а тежкият долар и черният долар хич не са за пренебрегване, особено като се има предвид, че плащат по долар отгоре за всичко, което искат. При това районът е доста изискан. Хората в действителност слагат маси и столове отпред на паважа и не винаги им изчезват. Можем да ви го дадем безплатно за три месеца да видите как ще ви потръгне, а след това сигурно ще ви се наложи да научите какво е наем, макар и само за ваше самоуважение. Повярвайте ми, дами, самоуважението е онова, с което се сдобивате, когато не ви се налага да си похабявате живота в очакване някоя богата дъртофелница да ритне камбаната. Е, какво ще кажете?
Ваймс прие за оптимистичен знак факта, че девойките мигаха една срещу друга в неистова догадка за възможността да не бъдат напълно безполезни декорации, така че добави:
— Каквото и да правите обаче, зарежете четенето на тъпите проклети любовни романчета!
Но имаше искрица — или вероятно огнище — на антиреволюционна съпротива. Една от девойките се беше изправила до викария така, сякаш го притежаваше. Тя погледна предизвикателно Ваймс: