— Прощавай за това, но всеки си има гордост. Аз никога не го забравям. Ти също би трябвало да го имаш предвид. Аз съм ченге, полицай, и надушвам нещо тук. Струва ми се, че ти знаеш нещо, което ти се ще да разбера, и то не е само до това кой седи в големия замък, прав ли съм? Случило се е нещо лошо, издаваш го буквално с потта си. Е?
Джетро се наведе към него и каза:
— Корията на мъртвеца, на хълма. В полунощ. Няма да чакам. — След това ковачът се обърна и си тръгна, без да погледне назад.
Ваймс запали нова цигара и закрачи към дървото, откъдето Уиликинс изглежда се наслаждаваше на пейзажа. Той се изправи, като видя Ваймс.
— По-добре да поемаме, сър. Вечерята е в осем часа и Нейно благородие ще иска да сте изтупан. Тя много държи да сте изтупан, сър.
Ваймс изпъшка.
— С официалните чорапогащи ли?
— За щастие не, сър, не и в провинцията. Но Нейно благородие ми обърна специално внимание да ви взема тъмнолилавия вечерен костюм.
— Казва, в него че изглеждам ослепително — мрачно сподели Ваймс. — Според теб изглеждам ли ослепително в него? Би ли казал, че съм от ослепителните особи?
Изпод короната на дървото запяха птички.
— Бих ви причислил по-скоро към светкавичните особи, сър — призна Уиликинс.
Те повървяха известно време в тишина, което ще рече, че никой от двамата не продумваше, докато дивата природа около тях така цвърчеше, жужеше и скрибуцаше, че Ваймс по едно време не издържа:
— Ще ми се да знаех какви са всичките тези проклетии.
Уиликинс наклони глава за момент и го осведоми:
— Паркинсоново шаварче, дълбокогърлен жабояд и обикновен вяроклатач, сър.
— Без майтап?
— О, да, сър. Често посещавам вариететата, а там винаги има по някой подражател на птици или други животни. Изпълненията им някак се набиват в ума. Освен това зная седемдесет и три селскостопански звука, любимият от които ми е звукът от фермер, чийто ботуш се е изхлузил в тора, опитал се е да го прескочи и няма къде да сложи събутия си крак, освен във въпросния тор. Изключително забавен звук, сър.
Вече бяха стигнали дългата алея до резиденцията и под краката им скриптеше чакъл. Ваймс сподели шепнешком:
— Имам среща с младия господин Джеферсън в полунощ в корията на Обесническия хълм. Иска да ми каже нещо важно. Припомни ми, Уиликинс, какво по-точно беше кория?
— Нещо средно между гъстак и горичка. Формално погледнато, сър, онова на върха на Обесническия хълм е букак, ъ-ъ, сиреч букова горичка. Помните ли Лудия Джак Рамкин? Чешитът, дето вдигнал хълма с трийсет стъпки, попилявайки сума ти пари. Той е наредил да се насадят отгоре буковите дръвчета.
На Ваймс му допадаше скриптенето на чакъла, което заглушаваше разговора им.
— Бих се заклел, че никой не ни чу, като говорих с ковача. Но това е провинцията, нали, Уиликинс?
— Един човек слагаше примки за зайци в храсталака зад вас — отбеляза Уиликинс. — Съвсем нормална дейност, само дето според мен му отне твърде дълго време.
Поскриптяха си още малко напред, преди Ваймс да се обади:
— Кажи ми, Уиликинс, ако човек има среща с друг човек в полунощ на място с име като Корията на мъртвеца, и то на Обесническия хълм, какво според теб е най-разумно да стори, при положение че жена му е забранила да носи оръжия в провинциалната им обител?
Уиликинс кимна.
— Е, сър, предвид вашата максима, че всичко е оръжие, ако се използва като такова, бих посъветвал въпросния човек да види дали някой негов съгражданин не се е сдобил например с ключовете за шкаф, съдържащ множество великолепно изработени колбасарски ножове, идеални за ръкопашен бой. Лично аз бих включил и допълнителен комплект струни за рязане на сирене, сър, в съответствие с убеждението ми, че единственото важно нещо при боя до смърт е смъртта да не е моята.
— Не мога да нося струни за сирене, бе, човек! Все пак съм командир на Стражата!
— Именно, командире. Затова, ако позволите, бих ви препоръчал алтернативата за джентълмени — месинговия бокс. Зная, че никъде не тръгвате без него, сър. Светът е пълен с проклетници, а вие все сте сред тях.
— Виж, Уиликинс, не ми се ще да те замесвам във всичко това. Пък и е само някакво предчувствие.
Уиликинс махна с ръка.
— И за торба злато не можете да ме удържите настрана, сър, понеже то гложди и моето любопитство. Ще донеса в дрешника ви подбор от режещи пособия, а аз самият с верния си лък и асортимент от любими играчки ще се кача до корията половин час преди уречената среща. Почти пълнолуние е, небето е ясно, ще има сенки навсякъде и аз ще заема най-тъмната от тях.