Ваймс го изгледа за кратко и каза:
— Ще позволиш ли да изменя предложението ти? Като например да заемеш следващата по тъмнина сянка един час преди полунощ, за да видиш кой застава в най-тъмната.
— Е, да, ненапразно сте командир на Стражата, сър — кимна Уиликинс и за потрес на Ваймс в гласа му долови намек за просълзяване. — Слушате улицата, нали, сър?
Ваймс сви рамене.
— Тук няма улици, Уиликинс!
Уиликинс поклати глава.
— Уличното чедо си остава улично чедо, сър. Проличава си, като стане напечено. Майките си отиват, бащите си отиват — ако изобщо се знае кои са, — но Улицата… е, Улицата се грижи за нас. Опазва ни живи в критични моменти.
Уиликинс се впусна пред Ваймс и звънна на входната врата, така че лакеят я отвори, преди Ваймс да се качи по стълбите.
— Тъкмо ще имате време да послушате как младият Сам ви чете, сър — додаде Уиликинс, отправяйки се нагоре по стълбището. — Чудесно нещо е това, четенето. Де да го бях научил, като бях хлапе. Нейно благородие ще ви очаква в будоара си, а гостите ще пристигнат след около половин час. Налага се да ви оставя, сър. Трябва да науча онзи тлъст жабок, домоуправителя, на малко обноски.
Ваймс трепна.
— Не е прието да се удушават домоуправители, Уиликинс. Сигурен съм, че го прочетох в някаква книга по етикеция.
Уиликинс му хвърли престорено обиден поглед.
— Няма да прилагам никакви метални примки, сър — обеща той, отваряйки пред Ваймс вратата на дрешника му, — но той е сноб от най-чиста проба. Изобщо не съм срещал домоуправител, който да не е. Просто трябва да му дам урок по служебна ориентация.
— Е, той нали е домоуправител, а това е неговият дом — защити го Ваймс.
— Не, сър, това е вашият дом и тъй като аз съм личният ви прислужник, аз, по неоспоримите закони на прислужническата йерархия, превъзхождам по старшинство всеки един от разхайлазените мръсници! Ще им покажа аз как стават нещата в истинския свят, сър, не се безпокойте…
Прекъсна го силно тропане по вратата, последвано от решително разтърсване на дръжката й. Уиликинс отвори, а малкият Сам изтопурка вътре и обяви:
— Четене!
Ваймс вдигна сина си и го сложи на един стол.
— Как беше следобедът ти, младежо?
— Знаеш ли — сподели Сами, сякаш разкриваше резултатите от строго научно изследване, — кравите правят много големи кашкави àкита, а пък овцете правят малки àкита, като бонбонки.
Ваймс се опита да не срещне очите на Уиликинс, който потрепваше от потиснат смях. Успя да запази собственото си изражение сериозно и отвърна:
— Ами те, овцете, са по-дребни, разбира се.
Малкият Сам обмисли аргумента.
– Àкото на кравите прави шльоп — изтъкна той. — Това го нямаше в „Къде е моята крава". — В гласа на Сами пролича известно раздразнение, че тази съществена информация е била пропусната. — Госпожица Педагогия О’Майна щеше да го каже това.
Ваймс въздъхна.
— Не се и съмнявам.
Уиликинс отвори вратата.
— Е, господа, оставям ви насаме с темата и доскоро, сър.
— Уиликинс? — спря го Ваймс с ръка на дръжката. — Изглежда смяташ месинговия ми бокс за по-долнокачествен от твоя. Така ли е?
Уиликинс се усмихна.
— Никога не сте одобрявал идеята за онези с шиповете, нали, сър? — Той внимателно затвори вратата след себе си.
Малкият Сами напоследък вече четеше сам, което беше голямо облекчение. За щастие творбите на госпожица Педагогия О’Майна не се състояха единствено от вълнуващи препратки към àкото (във всичките му форми), но за сметка на това продукцията й от детски книжки беше както редовна, така и много популярна, поне сред децата. Това беше така, защото тя грижливо изучаваше аудиторията си. Сами например през смях беше изчел „Малките пикльовци", „Войната със сополивите гоблини" и „Джефри и земята на àкото". За момчета на определена възраст тези книжки попадаха направо в разпльоканата десетка. В момента с кискане, от което едвам си поемаше дъх, той четеше „Момчето, което не знаеше как да си изчопли струпейчетата" — абсолютен хит за хлапе, току навършило шест годинки. Сибил изтъкваше, че книжките изграждат речника на Сами, при това не само по екскрементални въпроси. И всъщност той наистина започваше, и то с мерак, да чете книжки, в които изобщо никой не ходеше по голяма нужда. Като се замисли човек, това само по себе си е мистерия.
След като слуша с удоволствие десетина минути, Ваймс сложи сина си в леглото и успя да се обръсне и навре в ужасяващия вечерен костюм няколко мига преди жена му да почука на вратата.