И така, той си даваше благовъзпитан вид, че слуша, докато прехвърляше наум злободневните въпроси. Процесът беше прекъснат от госпожа командиршата:
— Между другото, Ваше благородие, с голямо удоволствие разбрахме, че днес следобед сте натрил носа на Джеферсън. Този човек е направо непоносим! Разбунва хората!
— Е, забелязах, че не се свени да изложи възгледите си — призна Ваймс, — както впрочем и ние, нали така?
— Но тъкмо вие, Ваше благородие — свещеникът вдигна разпалени очи, — несъмнено не бихте твърдял, че Сульо не е по-лош от господаря си.
— Зависи от Сульо. Зависи от господаря. Зависи какво разбирате под лош — каза Ваймс. — Предполагам, че и аз съм бил Сульо, но що се отнася до анкх-морпоркската Градска стража, аз съм господарят.
Госпожа командиршата тъкмо се канеше да отговори, когато лейди Сибил се намеси сияйно:
— Като стана дума. Сам, получих писмо от някоя си госпожа Вагонстрой с много хвалебствия по твой адрес. Подсети ме да ти го покажа.
Всички дългогодишни двойки си имат условни знаци. В класическия случай съпругата използва някой при вежлив разговор, за да подскаже на съпруга си, че поради припряно обличане или разсеяност остава без покритие в областта на чатала.[14]
В случая с Ваймс и лейди Сибил всяко споменаване на госпожа Вагонстрой означаваше: „Ако не спреш да дразниш хората, Сам Ваймс, по-късно днес ще има определено количество семеен раздор".
Този път обаче Сам Ваймс искаше да има последната дума и заяви:
— Всъщност, като се замисля, познавам неколцина Сульовци, издигнали се на разни места, и да ви кажа, често са по-добри господари, отколкото изобщо са били бившите им господари. Единственото, което им е трябвало, е да имат шанс.
— Наистина, напомни ми да ти покажа писмото, Сам!
Ваймс се предаде, а пристигането на сладоледения пудинг донякъде охлади страстите, особено като се има предвид, че Нейно благородие се погрижи чашите да не остават празни… което в случая с полковника означаваше изключително редовно допълване. На Ваймс му се щеше да си поговори повечко с него, но и той беше под съпружески запор. В главата на стареца несъмнено се въртеше нещо важно, от което наистина едва го свърташе в присъствието на полицай. И това несвъртане очевидно беше заразно. Вечерята, както и да я погледнеш, не беше разточителна. Сибил беше организирала тази малка гощавчица, преди да я надгради до нещо по-пищно, и някои що-годе приятелски довиждания бяха изречени доста преди единадесет. Ваймс наостри уши, когато полковникът и жена му си тръгнаха (в неговия случай с преплитане на крака) към каретата си. Чу обаче само изсъсканото „Цяла вечер ти беше отворен вратникът на конюшнята!", последвано от провлаченото: „Но конят беше дълбоко заспал, скъпа".
Когато последната карета бе любезно изпратена и голямата входна врата здраво затворена, Сибил каза:
— Е, Сам, разбирам те, наистина те разбирам, но те бяха наши гости.
— Зная и съжалявам, но те като че ли изобщо не мислят. Просто исках да им пораздрусам малко представите.
Лейди Сибил огледа една бутилка шери и си напълни чашата.
— Нали наистина не смяташ, че ковачът е имал право да се бие с теб за тази къща?
Точно в този момент Сам не би отказал нещо за пийване.
— Не, естествено. Искам да кажа, това не решава нещата. Хората открай време печелят и губят на старата рулетка на съдбата. Знам това, но и ти знаеш, че според мен за да спреш рулетката, трябва да помислиш малко и за ония проклетници, дето са зациклили на нулата.
Жена му нежно пое ръката му.
— Но ние издържаме болницата, Сам. Знаеш колко скъпо излиза това. Доктор Лоун обучава всеки, който покаже склонност към медицината, дори (по неговите думи) да се окаже с ръце в задника. Та той приема и девойки да се учат! За лекари! Наема даже Игорини! Ние променяме нещата, Сам, само че малко по малко, като помагаме на другите да си помогнат сами. Само виж Стражата! Децата вече с гордост заявяват, че баща им или дори майка им е стражар. А на хората им е нужна гордост.
Ваймс стисна ръката й.
— Благодаря ти за цялата добрина към момчето от Петльовата улица.
Тя отхвърли това със смях.
— Дълго чаках да се появиш, Самюъл Ваймс, и не възнамерявам да те оставя да идеш на халос!
Моментът се стори удачен на Сам Ваймс да подхвърли:
— Нали нямаш против да се поразходя с Уиликинс до Корията на мъртвеца преди лягане?
Лейди Сибил му се усмихна, както съпругите се усмихват на мъжете си и на малките момченца.
14
Вж. „Наместникът идва за чай и сто двадесет и седем други предупреждения за социално смущение" на д-р Бентли Кяр (издание на Невидимия университет).