Джимини се задърпа, но хватката на Ваймс беше стоманена.
— Значката ти не действа тук, господин Ваймс, знаеш това!
Ваймс долови потрепването на гласа му, но старите ченгета са корави. Не си ли корав, изобщо не ставаш старо ченге.
— Добре, пускам захвата, сър — натърти Ваймс на кодираното полицейско обръщение за „страхлив задник". — Не съм стъпил на правна основа, а? Може и така да е, а може и да не е, само дето моят човек тук не е полицай и не е свикнал да любезничи като нас в бранша, така че и ти може да се окажеш без основа под краката поради липса на такива. Казвам ти го най-приятелски. И двамата я знаем тая игричка, нали? Сигурно си бачкал на бара, когато е бил убит гоблинът, а?
— Не знам да е убит проклет гоблин, ясно? Как тогава да знам кога е или не е станало? Моят съвет, сър — натърти Джимини на същото кодирано обръщение като Ваймс, — е сутринта да отнесеш въпроса до властите. Това ще рече младия Левак, дето се води за ченге. Виж какво, Ваймс, аз дойдох тук да се пенсионирам, а оцеляването е част от тоя пакет. Не си вра носа в неща, дето не ме засягат. Знам, че можеш да направиш какво ли не, и знам, че няма да го направиш, но само за да не си идеш у дома с празни ръце — Джетро живее, както всички ковачи, точно в центъра на селото пред мерата. Живее със старата си маминка, така че не бих я безпокоил по това време на нощта. А сега, господа, трябва да затварям кръчмата. Не ми се ще да нарушавам закона.
Кепенецът се затвори и се чу залостването на резе. Малко по-късно предната врата се отвори с многовековния призив: „Абе вие нямате ли си къщи, бе?", и улицата се изпълни с мъже, които се опитваха да накарат мозъците си да поемат по посока на краката им или обратното.
В сенките на задния двор на кръчмата, който миришеше на стари бъчви, Уиликинс предложи:
— Бихте ли искал да се обзаложим дали драгият ковач е добре завит в креватчето си нощеска, сър?
— Не — отказа Ваймс, — но тази работа направо ми вони. Убеден съм, че има убийство, но няма труп, поне повечето от него, де — додаде, понеже Уиликинс си отвори устата. Той изсумтя. — За да си категорично убит, Уиликинс, трябва да ти липсва някоя важна част, без която наистина не можеш да оцелееш, като например главата. Добре де, или като кръвта, но нея трудно ще я съберем в тъмното, не мислиш ли?
Като тръгнаха, Ваймс продължи:
— Мъртвите поне си остават мъртви…да де, в повечето случаи, така че… денят беше дълъг, а ходенето си е доста и старостта си казва думата, нали разбираш?
— Отстрани съвсем не си личи, командире — лоялно каза Уиликинс.
Отвори им прозяващ се лакей и още щом сънливецът се изнесе, Уиликинс извади от джоба си смрадливия гоблински пръст и го постави на масата в салона.
— Видиш ли главата, останалото не те впечатлява особено, или поне така казват. Погледнете пръстена. Определено изглежда от камък. Виждате ли това малко синьо мънисто? Доста добра изработка като за гоблин.
— Животните не носят бижута — посочи Ваймс. — Знаеш ли, Уиликинс, от теб щеше да излезе адски добро ченге, ако не те биваше адски много за убиец. И преди съм го казвал.
Уиликинс се ухили.
— На младини наистина се бях замислил за гилдията на убийците, сър, но за съжаление не бях от правилната социална класа, а и освен това те си имат правила. — Той помогна на Ваймс да си свали жакета и продължи: — Улицата няма правила, командире, освен едно, а именно: „Оцелявай", пък моето скъпо старо татенце сигурно щеше да се обърне в гроба, ако дори ми беше хрумнало да стана ченге.
— Но аз мислех, че изобщо не знаеш кой е баща ти?
— Така е, сър, това си е чистата истина, но човек трябва да отдава значение на семействеността. — Уиликинс измъкна малка четчица и бръсна прашинка от жакета, преди да го сложи на закачалка, а после додаде: — Понякога наистина чувствам липсата на родител и съм се чудил дали не е добра идея да ида в гробищата на Малките богове и да извикам: „Тате, ще ставам ченге", та да видя коя надгробна плоча се е обърнала, сър.
Той все така се усмихваше. На Ваймс му мина през главата, и то не за пръв път, че си е взел доста необикновен благороден благороднически служител, особено защото поначало и у двамата нямаше нищо благородническо.
— Уиликинс, наместо това — и ти го казвам от цялата си душа, на твое място щях да ида в Мъчилището да го извикам в ямата с негасена вар до бесилката.