— Ъ-ъ, Левак, сър, Небивал Левак… ъ-ъ, околийски Левак?
Ваймс се почувства неловко, обаче това хлапе се представяше за полицейски служител, а дори Ноби Нобс щеше да го вземе на подбив.
— Е, околийски Левак — каза на глас, — аз, наред с другото, съм сър Самюъл Ваймс и тъкмо си мислех, че трябва да се видя с теб.
— Ъ-ъ, чудесно, сър, понеже аз тъкмо си мислех, че е време да ви арестувам като заподозрян за смъртта на Джетро Джеферсън, ковача.
Изражението на Ваймс не се промени. И така, какво да правя сега? Нищо, ето какво. Имаш право да запазиш мълчание, казвал съм го на стотици хора с пълната увереност в тази идиотщина и съм напълно уверен в още нещо: че не съм пипнал с нищо повече от общообразователен пръст онзи проклет ковач. Та ще е много интересно да разбера защо това мискинче си въобразява, че може да ме опандизи за това.
Ченгето трябва да е винаги готово да се учи, а Ваймс беше научил от лорд Ветинари, че човек никога не бива да реагира на някое изказване или ситуация, докато не е решил какво точно ще предприеме. Така получава двойната облага да не каже или направи грешното нещо, докато същевременно изнервя изключително много останалите.
— Извинявам се, сър, ама цял час ми отиде да изкарам свинете и да пооправя дранголника. Още мирише малко на дезинфектант, сър, и на свине, де, ако става на въпрос, обаче съм варосал стените, пък има и стол, че и нар, на който да се свие човек. О, и ви намерих списанието, та да не скучаете.
Той с надежда впери очи във Ваймс, чието изражение остана без промяна, направо вкаменено, но след подобаващо дълго втренчване запита:
— Кое списание?
— Сър? Не знаех, че има и друго. При нас открай време си е едно. За свине е. Малко е поопърпано вече, ама свинете са си свине.
Ваймс се изправи.
— Отивам да се поразходя, околийски. Можеш да ме придружиш, ако искаш.
— Извинете, сър, но аз ви арестувах!
— Не, синко, не си — възрази Ваймс, отправяйки се към вратата.
— Ама нали ви казах, че сте арестуван, сър! — почти изхленчи младежът.
Ваймс отвори входната врата и тръгна по стълбището с припкащия подире му Небивал. При гледката неколцина градинари, които иначе щяха да се дръпнат встрани, се подпряха на метлите си в очакване на развлекателно представление.
— И откъде, по дяволите, да знам, че представляваш официално полицията? — подметна Ваймс през рамо.
— Имам си официална палка, сър. Тя е семейна реликва!
Сам Ваймс спря да крачи и се обърна.
— Е, момчето ми, щом като е официална, трябваше да ми я представиш, нали така? Хайде, дай да я видя.
Небивал му я даде.
Палката беше просто една възголяма сопа с леко разкривен надпис „закон", по всяка вероятност прогорен с ръжен. Бая тежичка обаче. Ваймс я претегли на ръка и отбеляза:
— Заявяваш ми, че ме смяташ за евентуален убиец, и ми даваш оръжието си! Това не ти ли се струва неблагоразумно?
2.
Пейзажът полетя край плонжиращия през верандата Ваймс, който се приземи по гръб в една цветна леха, оцъклен в небето. Пред взора му някак уголемено изникна угриженото лице на Небивал.
— Прощавайте за това, командире. Аз собствено и с пръст не бих ви бутнал, но не ми се ще да добиете грешно впечатление. Тази хватка се нарича „пич капич мучо сори".
Ваймс съзерцаваше парчето небе над себе си в състояние на смътна отмала, а младежът продължаваше:
— Видите ли, дядо ми на младини е работил на големите кораби и е плавал до Бханг Бхангдук и всичките ония места, дето народът е толкоз чудноват, а на връщане довел баба ми, Минг Чанг, която научи на това тате и мен. — Той подсмръкна. — Тя умря преди няколко месеца, ама поне научи и мама на готварство. Пу Динг Со Псе още си е любимо околовръст, пък и, разбира се, съставките не се набавят чак толкоз трудно, щото сме близо до морето. Ши Бън Скок Льо не вирее много добре в нашата околия, макар че Къл Цан Лай Нян Чеп се развива съвсем успешно. О, радвам се, че си връщате цвета, сър.
С болки във всичките си съставни части, Ваймс се понадигна.
— Не го прави отново, чуваш ли?
— Ще се постарая, сър, но вие сте арестуван.
— Казах ти, младежо, по устав не съм арестуван. — Ваймс се изправи на крака с пропъшкване. — За да извърши законен арест, служителят на закона трябва да е във физически допир със заподозрения, докато ясно произнася: „Вие сте арестуван", ето така, макар че в този момент не е необходимо да уточнява престъплението, по което заподозреният е заподозрян. Докато извършва това… — Ваймс го фрасна в слънчевия сплит толкова силно, че хлапакът се преви одве —…е важно да прояви внимание, което ти, момчето ми, ще трябва да направиш, ако възнамеряваш да ме арестуваш. А това, бих посочил, все още не си сторил, което е жалко, понеже ако беше, сега щеше да разполагаш с безспорна улика срещу мен за съпротива при арест, както и за възпрепятстване на полицай при изпълнение на служебните му задължения. И то при условие, че можеш да докажеш с нещо, че си наистина полицай.