— Все още ли сте ерген, младежо?
Небивал успя да измънка:
— Тогава сте поканен на чай — ведро обяви тя. — Ще идват някои много благонадеждни млади дами и съм сигурна, че с огромно удоволствие ще се запознаят с младеж, готов да танцува по самия ръб на ада. Сам, сложи си шлема, моля, в случай че има някаква полицейска бруталност. Уиликинс, ела с мен. Искам да си поговоря с теб!
Ваймс остави тишината да коагулира. Когато му дойде свръх сили, Небивал се обади:
— Вашата съпруга е много забележителна жена, сър.
Ваймс кимна.
— И представа си нямаш. Какво следва сега, околийски?
Младежът се поколеба. Такава си е тя, Сибил. Със съвсем спокоен и уверен тон ще те накара да повярваш, че светът е направил салто и е паднал върху главата ти.
— Ами, сър, според мен трябва да ви заведа при магистратите?
Ваймс забеляза мъничкия въпросителен знак.
— Пред кого отговаряш, Левак?
— Пред въпросните магистрати, сър.
Ваймс заслиза по стълбището и Небивал забърза подире му. Командирът изчака хлапакът да набере скорост и спря на място, така че Небивал се блъсна в него.
— Да.
— Отговаряш пред закона, младежо, не го забравяй. Всъщност едно от задълженията на магистратите е да се погрижат за това! Полагал ли си изобщо клетва? Помниш ли в какво се закле? И на кого?
— О, съвсем ясно помня, сър. На магистратите.
— На… кого? Дал си клетва да се подчиняваш на магистратите? Та това е незаконно! — Той млъкна. В провинцията все има по някой, който те наблюдава, напомни си той, а сигурно и те чува.
Небивал явно се шокира, така че Ваймс смекчи тона:
— Отведи ме в твоя дранголник, хлапе, и ме заключи. И като така и така ще заключваш, вземи се заключи вътре с мен. Не прибързвай, не задавай въпроси и не говори на висок глас, освен евентуално за нещо от рода на: „Сгепцах те, мръснико", и тем подобни глупости в същия дух, понеже, младежо, ми се струва, че някой здравата е закъсал и този някой си ти. Ако имаш капка здрав разум, кротичко ще ме отведеш до дранголника си, ясно?
Небивал кимна, опулил очи.
Походът до дранголника, който се оказа върху малък кей до реката, беше приятен. Мястото разполагаше с всички полуестествени отломъци, които би очаквал да види човек, както и с подвижен мост, вероятно с цел пропускане на по-големи плавателни съдове. Слънцето грееше и нищо не се случваше по един муден начин. Въпросният дранголник приличаше на огромна пиперница, направена от камък. Беше обрасъл с цъфтящи катерливи растения, а точно до вратата му стоеше огромен шопар, вързан с верига. Когато забеляза, че го приближават, шопарът се изправи на задни крака и малко нестабилно взе да проси храна.
— Това е Франт. Баща му беше див глиган, а майка му беше изненадана. Виждате ли глигите му? Никой не ми се репчи, като се заканя, че ще пусна Франт, нали така, Франтчо?
Той изчезна зад дранголника и веднага се върна с кофа помия, в която Франт се опита да се зарови с адски доволни звуци — впрочем толкова адски, колкото и глигите му. Ваймс все така ги зяпаше, когато една приветлива женица с домакинска престилка забързано излезе от близката къщурка със сламен покрив, закова се на място, като видя Ваймс, и приклекна в реверанс. После с надежда изви очи към Небивал:
— Кой ще да е този изискан господин, синко?
— Това е командир Ваймс, мамо… нали се сещаш, херцогът.
Настъпи мълчание, през което жената явно се кореше, че не е с по-хубава рокля, прическа и обувки, че не е успяла да излъска клозета, кухнята, миялната, да оплеви градината, да боядиса входната врата и да почисти покрива отвътре.
Ваймс предотврати пропадането й вдън земя, като протегна ръка с думите:
— Сам Ваймс, мадам, радвам се да се запознаем.
Това обаче я накара да се втурне панически в къщурката.
— Мама много си пада по аристокрацията — сподели Небивал, докато отключваше вратата на дранголника с невъобразимо голям ключ.
— Защо? — запита Ваймс с изумление. В дранголника беше доволно уютно. Вярно, че свинете бяха оставили благовонен спомен след себе си, но за момче от Анкх-Морпорк това минаваше за свеж въздух. Небивал седна до него на добре изтъркания одър.
— Ами. сър, когато дядо ми е бил млад, лорд Рамкин му е дал направо половин долар, задето му отворил портата просто за да мине с ловната си дружинка. Според тате дядо казвал: „Ни един проклет лицемер, дето тръби за правата на хората, не ми е дал и четвъртинка фартинг, а пък ей го на, лорд Рамкин ми даде цял половин долар, га беше пиян като кютук, и хич и не си го поиска, га изтрезня. Ей на туй му викам аз джентълмен."