Засърбя го ръката. Опита се да потисне чувството, но пред очите му внезапно се ширна тъмна бездна и никаква друга мисъл, освен за безкрайна чудовищна мъст. Той примига. Гоблинът отново го дърпаше за ръкава, а Небивал се пенеше:
— Не съм го направил аз! Не съм виждал да се случва!
— Но знаеш, че се случва, нали? — В главата на Ваймс отново изплуваха мракът и жаждата за мъст. Всъщност мъстта жадуваше да доминира. А малкият проклетник го беше докоснал точно по тази ръка. Всичко се върна отново, а му се щеше да не е, понеже макар че всяко ченге е отчасти злодей, никое ченге не бива да таи у себе си част от демон под формата на татуировка.
Яростта на Небивал се беше спаружила под обзелия го страх.
— Епископ Бич казва, че са безобразни изчадия, направени за присмех на човечеството — оправда се той.
— За епископите не знам — поклати глава Ваймс, — но тук става нещо, усещам крастата. Усетих я още в деня, в който пристигнах, а сега плъзва по моята земя. Чуй какво ще ти кажа, околийски. Когато задържаш заподозрян, трябва да си направиш труда да го попиташ дали е виновен, а като каже „не", следва да го попиташ дали може да докаже, че е невинен. Ясно? Следва да го попиташ. Разбра ли? А моите отговори в съответния ред са: не, по дяволите, и да, по дяволите!
Закривената ръчица отново задраска по ръкава на Ваймс.
— За кон?
Ох, да му се не знае, каза си Ваймс, май бях твърде мек с момчето досега.
— Околийски Левак, нещо не е наред и ти знаеш, че нещо не е наред, и си сам-самичък, така че най-добре привикай на помощ всички, на които можеш да се довериш. Като мен например. В този случай аз ще бъда заподозреният, а тъй като съм пуснат под гаранция от едно пени — тук Ваймс подаде леко ръждясала медна монета на изумения Небивал, — съм помолен да ти съдействам при разследването. Цялата тази развръзка ще е чудесна, направо прекрасна и в съответствие със стандартната полицейска процедура, която, момчето ми, е написана от мен, така че хич не се съмнявай в нея. Аз не съм законът. Никой полицай не е. Полицаят е просто човек, но за разлика от другите сутрешният му будилник е законът. Досега бях добър и любезен с теб, но наистина ли може да ти хрумне, че ще прекарам нощта в свинарник? Време е да станеш истинско ченге, момко. Стори каквото трябва, пък бумащината ще я скалъпваш след това, както правя аз. — Ваймс погледна надолу към настоятелния дребен гоблин. — Добре, Смръдльо, показвай пътя.
— Ама старото ми мамче тъкмо ви носи обяда, командире! — проплака Небивал и Ваймс се поколеба. Не вървеше да разстройва стари мамчета.
Беше време да измъкне херцога на показ. Ваймс по принцип не се кланяше на никого, но сега се поклони на госпожа Левак, която едва не изпусна подноса във френетичен конфуз.
— Драга ми госпожо Левак, направо съм покрусен, че се налага да ви помоля да притоплите по-късно вашия Смач Кан Ма Чок, тъй като синът ви, същинска чест за униформата и семейството си, ме помоли да му окажа съдействие по един случай от изключителна важност, който може да се повери само на такъв почтен момък, какъвто е вашият син.
Докато женицата се разтапяше от гордост и щастие, Ваймс дръпна хлапака настрана.
— Сър, това беше Смуч Кан Па Ток. Само в неделя ядем Смач Кан Ма Чок. С пюре от моркови.
Ваймс се обърна и топло стисна ръката на госпожа Левак:
— С нетърпение очаквам да го опитам по-късно, драга ми госпожо Левак, но сега моля да ме извините — синът ви много държи на полицейските си задължения, както вярвам, че знаете.
С вещината на дългогодишен стратег, полковник Чарлз Августус Миротворски много отдавна беше оставил Летиша да има думата по всички въпроси. Това му спестяваше сума ти ядове и му даваше възможност да се мотае из градината си, да се грижи за драконите си и от време на време да ходи да лови пъстърва, което му беше любимо развлечение. Беше наел половин миля от потока, но за съжаление вече откриваше, че му е трудно да тича достатъчно бързо. Напоследък прекарваше доста време в библиотеката си, работейки над втория том от своите мемоари, стараейки се да не се мярка много-много на жена си и да не се меси в нищо.
Доскоро приемаше най-радушно, че е поела ролята на председател на магистратите, понеже това й налагаше да отсъства от дома им с часове. Никога не го беше бивало особено да разсъждава на тема добро и зло или вина и невинност. Беше свикнал да дели хората на наши и техни и на живи и умрели. Ето защо не слушаше много внимателно седналите около дългата маса в другия край на библиотеката магистрати, които разтревожено дискутираха нещо, но не можеше да не подочуе нещо. Тя подписа онзи проклет документ! Трябваше да се опита да я разубеди, но знаеше, че няма да излезе на глава с нея. Командир Ваймс! Добре де, човекът явно беше от избухливите и сигурно наистина се е счепкал с онзи какмубешеимето ковач, който по своему не беше чак толкова лош, малко луда глава, разбира се, но пък ей го на, оня ден направи адски свестен остен за дракони на съвсем разумна цена. А Ваймс? Не беше убиец, дума да няма. Това е едно от нещата, които човек научава при военните. Убиец ли си, не деяниш дълго. Да убиеш по служба си е съвсем различно нещо. Летиша се беше вслушала в онзи безподобен адвокат и всички приеха, че документът трябва да бъде подписан просто защото проклетият Ръждивец го иска.