Той отвори месечния брой на „Резци и жупел". От време на време някой снижаваше глас, което направо си беше проклето оскърбление, при положение че му седят на човек в библиотеката, при това без изобщо да попитат човека дали не възразява. Той обаче си затрая. Отдавна се беше научил да си трае, така че заби очи в притурката за пламъкозадържащи инкубатори, която беше вдигнал пред себе си като щит пред злото.
При все това сред онова, което не дочу, бяха думите:
— Той, естествено, се е оженил за нея само заради парите й, нали знаете. — Това беше гласът на жена му, последван от:
— Аз пък чух, че била направо отчаяна да си намери съпруг. — Необичайно острият тон на този глас определи собственичката му като госпожица Пробирна, която, както полковникът не можеше да не забележи, докато мрачно се взираше в рекламната страница за азбестови колибки, очевидно съвсем не бързаше да си намери съпруг.
Полковникът по същество беше широко скроен и ако питаха него, щом някоя фуста иска да се мъкне с друга фуста, дето носи риза и вратовръзка, обяздва коне и има физиономия на булдог, ближещ оцет от магарешки бодил, това си е изцяло нейна работа. Така де, каза си той, ами старият „здравеняк" Джексън, а? Всяка вечер си слагаше рокля в обоза, че и доста сладникав афтършейв като за момче, ама опреше ли до битка, се биеше като бесен демон. Ама че странен е тоя свят!
Той се помъчи да открие докъде беше стигнал с четенето, но го прекъсна гласът на високопреподобния Авджий. Полковникът изобщо не се погаждаше със свещеници, понеже не схващаше гледната им точка.
— Според мен е много подозрително, че Рамкинови решиха да дойдат тук след толкова много години, как смятате? Все чета за Ваймс във Вестника — не е от онези, които може да си представите, че ей така ще си вземат отпуск.
— Ларвородни казва, че бил известен като териера на Ветинари — вметна Летиша.
В другия край на помещението съпругът й едва не зарови глава в списанието си, за да не се изхили. Ларвородни! Кой би нарекъл детето си Ларвородни? Със сигурност никой, на когото му се е случвало да отглежда дракони или риби, дума да няма. Разбира се, има и такова нещо като речник, но старият лорд Ръждьо хич не беше от онези, които ще отворят книга, ако могат да си го спестят. Полковникът се опита да се съсредоточи върху една статия за лечение на пресукана шия при възрастните мъжки, а спътницата му в живота продължи:
— Е, тук нямаме нужда от щуротиите на Ветинари. Негова светлост очевидно доста се забавлява, позволявайки на Ваймс да осквернява въздуха в кулоарите на властта. Ваймс очевидно не уважава висшето общество. Всъщност точно обратното. И всъщност както изглежда, е готов да устрои засада на порядъчен труженик.
Странно, помисли си полковникът, за пръв път я чувам да нарича ковача другояче, освен проклета напаст. Стори му се, че клюките около масата бяха безсъдържателни, изкуствени, като разговор на новобранци в навечерието на първата им битка. Издадохте, значи, заповед за арест на командир Ваймс, героя на Куумската долина (адски добро представление! Чудесно изпълнение. Мир в наши дни между братя тролове и братя джуджета и прочее. Евала! Нагледал съм се на убийства през живота си), и сега ще му отнемете работата и репутацията само защото онзи мазен тип с име като преносила жаба ви е надумал да го сторите.
— Доколкото разбирам, бил много зъл — обади се… небеса, как му беше името? Нещо негодническо, ако питаха полковника. Беше някакъв от дружките на Ръждьо, купил голям имот близо до Долно стръмнище. Комай и ден не беше работил през живота си. Как му беше името? А, да, Зъбер! Такъв ни зад гърба си, ни пред очите си да го оставиш, но въпреки всичко го бяха заклели в заверата.