— Не и в тожи им вид, ако не греша, и поне не тук долу, в равнините. Онежи, които ше чувштват на шигурно във вишоките планини, правят шъдинки ш помощта на ънгювшки четчици и, ештештвено, ънгювшки машки. — Той погледна с очакване, но без особена надежда, сержанта. Веселка, която познаваше Фред от по-дълго, додаде:
— Доколкото знам, серж, гоблините в равнините смятат онези в планините за доста странни. Колкото до тази съдинка — тя се поколеба, — опасявам се, че е особено специална.
— Е, май копеленцата са направили нещо както трябва — оживи се Фред и за ужас на Веселка грабна миниатюрната съдинка. — Мое си е, тъй щото е бая хубавко за смрадлив гоблин. Ама що пищи?
Сержант Дребнодупе погледна изражението на Игор и за да предотврати неуредици в криминологичния отдел, сграбчи сержанта за лакътя и го помъкна навън, хлопвайки вратата след него.
— Ще прощаваш за това, серж, ама забелязах, че Игор взе леко да се нервира.
Сержант Колън се отскубна с колкото достойнство успя да събере и рече:
— Щом е ценно, не си го давам, много благодаря. В крайна сметка ми е подарък, ясно?
— Е, разбира се, сержант, но как да ти кажа… то е гоблинско притежание.
Сержант Колън избухна в смях.
— На ония ли? Че какво може да притежават те, освен купчини лайна?
Веселка се поколеба. Колкото и мързелив надутко да беше Фред Колън, данните сочеха, че противно на всякакви очевидни факти, е полезен и резултатен служител. Трябваше да бъде тактична.
— Сержант, ще позволиш ли да кажа колко високо оценявам цялата помощ, която си ми оказвал, откак пристигнах в участъка на Псевдополис? Никога няма да забравя, че ми разкри всичките онези местенца, където един страж може да се скрие от вятъра и от ужасния дъжд, и определено съм решена да запомня списъка от заведения, които биха проявили щедрост часове наред към жадно ченге. С трепет си спомням как ми каза, че едно ченге никога не бива да приема подкуп и защо почерпката не е подкуп. Свидно ми е твоето одобрение, сержант, понеже знам, че по природа не си „за" жени в Стражата, особено когато някои от тях са джуджета. Осъзнавам, че в хода на дългата ти кариера се е наложило да приспособиш разбиранията си към новите обстоятелства. Затова съм горда да служа рамо до рамо с теб, сержант Колън, и се надявам да ми простиш, като ти казвам, че има моменти, в които трябва да си затвориш устата и да пуснеш няколко нови идеи в тази твоя дебела кратуна, наместо да превърташ старите до безкрай. Ти взе тая джунджурийка, сержант, и вече наистина е твоя, повече твоя, отколкото май изобщо можеш да си представиш. Ще ми се да можех да ти обясня повече, но знам само онова, което всяко обикновено джудже знае за гоблините. Не разбирам кой знае колко от този вид ънгюви съдинки, но като гледам цветната украса и малкия размер, ми се струва, че е от онези, на които им викат „душа на сълзите", и мисля, че животът ти изведнъж ще стане много интересен, защото… би ли я оставил само за секунда, моля? Обещавам най-честно, че няма да ти я взема.
Колън впи с подозрение леко свинските си очички във Веселка, но отвърна:
— Е, щом като ти се ще толкова… — Той понечи да остави съдинката на близкия перваз и затръска ръка. — Май е залепнала.
Вярно е, значи, каза си Веселка, а на глас продължи:
— Много съжалявам да го чуя, сержант, но, видиш ли, в тази съдинка е живата душа на гоблинска рожба и тя ти принадлежи. Честито! — додаде тя, опитвайки се да потисне надигащия се сарказъм в тона си.
Същата нощ сержант Колън сънува, че е в пещера с чудовища, които му плещят нещо на отвратителния си език. Той го отдаде на бирата, но странно как все не можеше да остави малкото блестящо нещо. Независимо колко се мъчеше, пръстите му изобщо не го пускаха.
Майката на Сам Ваймс беше съумяла, бог знае как, да отделя по пени на ден за образованието му в Благопристойното школо на госпожа Слабонравна.
Госпожа Слабонравна представляваше всичко, присъщо на една благопристойна жена. Беше толкова дебела, че създаваше впечатлението, че е омесена от локуми, проявяваше деликатно разбиране за факта, че пикочните мехури на момченцата са почти толкова коварни, колкото и тези на старците, и като цяло преподаваше основите на азбуката с минимум жестокост и максимум локуми.
Отглеждаше гъски, както подобава на всяка уважаваща себе си благопристойна жена. След години вече поотрасналият Ваймс се чудеше дали под безкрайните пластове фусти госпожа Слабонравна не носи кюлоти на червени и бели точки. Със сигурност имаше боне и смях като дъждовна вода, шурнала през улук. Докато преподаваше, тя неизменно белеше картофи или скубеше гъска.