Ваймс още къташе в сърцето си топъл спомен за старата госпожа Слабонравна, която чат-пат намираше в джоба си по едно ментолче за момчето, което си знае азбуката и може да я каже отзад напред. Пък и човек трябва да бъде благодарен на онзи, който го учи как да не се плаши.
В малката й стая имаше една книжка. Първия път, когато я беше дала на малкия Сам Ваймс да я чете, той стигна до седма страница и се вцепени. От страницата го гледаше гоблин — веселият гоблин според надписа. Ама дали се смееше или се мръщеше, дали не се зъбеше от глад и не се канеше да ти отхапе главата? Малкият Сам Ваймс не изчака да разбере и прекара остатъка от сутринта под един стол. В онези дни се оправдаваше, като си напомняше, че повечето от останалите деца биха реагирали по същия начин. Опре ли въпросът до детска невинност, възрастните често изпадат в заблуда. Както и да е, след часовете тя го беше взела в неизменно леко влажния си скут и го беше накарала наистина да се взре в гоблина. Та той беше направен от точици! Сума ти миниатюрни точици, ако се вгледа човек. И колкото повече го гледа, толкова повече му се губи от очите. Втренчиш ли се в него, изгубваше цялата си сила да те уплаши.
— Чувала съм, че били жалки, недоизкусурени създания — тъжно беше обяснила госпожата. — Омесен през пръсти народ, поне така разправят. Цяло чудо е, че този тук е имал нещо, за което да е весел.
След време, защото беше послушно момче, тя го направи дежурен по дъска — първият път, когато някой изобщо му поверяваше нещо. Добрата стара госпожа Слабонравна, помисли си Ваймс, докато стоеше в зловещата пещера, обграден от пълчища безмълвни, мрачни гоблини. Ще й занеса кесийка ментол чета на гроба, ако се измъкна жив оттук. Той прочисти гърло.
— Е, момко, както изглежда, попаднахме на гоблин, участвал в схватка. — Той се втренчи в трупа, след което в Небивал. — Би ли ми казал какво констатираш?
Небивал беше на крачка от нервен припадък.
— Ами, сър, предполагам, че е мъртъв.
— И какво те навежда на този извод, моля?
— Ами, ъ-ъ, главата му е отделена от тялото, сър.
— Да, това по принцип се приема като улика, че трупът е действително на мъртвец. Между другото, момко, може вече да развържеш въженцето. Не бих казал, че това е най-добрата светлина за оглед, ама карай да върви. Та така, забелязваш ли нещо друго, околийски? — Ваймс се постара да говори с равен тон.
— Ами, сър, доста е понакълцан.
Ваймс се усмихна окуражително.
— И какво констатираш в тази връзка, момко?
Небивал се оцъкли от напън, но новаците често са така в началото — толкова се цъклят, че забравят да гледат.
— Добре се справяш, околийски. Би ли екстраполирал, ако обичаш?
— Сър? Да екстраполирам ли, сър?
— Защо нечии ръце ще бъдат целите накълцани? Помисли.
Устните на Небивал направо се размърдаха, докато мислеше, а накрая се изкривиха в усмивка.
— Отбранявал се е с ръце, сър.
— Отлично, момко! А онези, които се отбраняват с ръце, го правят, понеже нямат щит или оръжие. Освен това бих се обзаложил, че главата му е отрязана, докато е бил на земята. Не мога да го докажа със сигурност, но това на мен ми мяза повече на умишлено клане, отколкото на случайно рязване. Всичко е мазало, но все пак ще забележиш, че коремът е разпорен, а по него почти няма кръв. — Той сам се изненада. — И от раната на корема вече знам още нещо, което ми се ще да не знаех.
— Какво е то, сър?
— Той е тя. И е била нападната от засада или може би заловена в капан. — И освен това, додаде си той наум, й липсва пръст.
Трупът в крайна сметка винаги се превръща в загадка, каза си Ваймс, като коленичи. Загадката обаче никога не се разнищва навреме, нито се нищи достатъчно дълго. На глас рече:
— Виж белезите по крака й, момко. Предполагам, че е стъпила в капан за зайци, може би защото е бягала от… някого. — Ваймс се изправи толкова рязко, че наблюдаващите го гоблини отскочиха. — Ей богу, момче, това не бива да става, па ако ще и в провинцията! Изобщо ли няма никакви норми? Като ходиш на лов, убиваш елени, не сърни, нали така? А това тук не е нещо импулсивно! Някой е искал да източи до капка кръвта на тази жена! Кажи ми защо!
Ваймс не беше сигурен какво щеше да отговори Небивал, ако не бяха обградени от мрачни гоблини, и по-добре, че си беше глътнал езика.
— Това е убийство, момче, най-тежкото престъпление! И знаеш ли защо е извършено? Залагам си главата, че е затуй, щото полицай Левак, действащ по подаден сигнал, да открие купища кръв на корията на мъртвеца, където командир Ваймс очевидно е щял да има среща със заядливия ковач и така, предвид че и двамата са с доста избухлив нрав, е доста възможно играта да е загрубяла, нали?