Х.Л.Б.
Жестокият спасител Ласарус Морел
През 1517 година отец Бартоломе де лас Касас6 съжалил от сърце индианците, които изнемогвали до смърт в трудовата преизподня на антилските златни мини, и предложил на император Карл V да докара негри, които да изнемогват до смърт в трудовата преизподня на антилските златни мини. На тази любопитна разновидност на филантропията ние дължим безброй последици: блусовете на Ханди7, успеха, който постигна в Париж уругвайският художник Педро Фигари8, чудесната проза на друг уругваец — Висенте Роси9, посветена на избягалите роби, митичното величие на Ейбрахам Линкълн, петстотинте хиляди убити във войната между Севера и Юга, трите милиарда и тристате милиона, изразходвани за военни пенсии, статуята на въображаемия Фалучо10, включването на глагола линчувам в тринайсетото издание на академичния речник, пламенния филм „Алилуя“11, устремната атака на нож при Серито, проведена от Солер12 начело на неговите кафяви и черни, прелестите на госпожица Еди-коя си, негъра, който уби Мартин Фиеро13, пошлата румба „Ел Манисеро“, наполеоновския порив на арестувания и хвърлен в тъмница Тусен Лувертюр14, кръста и змията в Хаити, кръвта на козите, заклани от мачете на папалоа, хабанерата — майка на тангото, танца кандомбе15…
И освен това — престъпното и великолепно съществуване на жестокия спасител Ласарус Морел.
Мисисипи, Майката на Водите, най-дългата река в света, е била достойна сцена за този несравним негодник. (Реката е била открита от Алварес де Пинеда16, а първият й изследовател е капитан Ернандо де Сото17, който преди това участвал в завладяването на Перу и развличал инката Атауалпа18 по време на затворничеството му, като го учел да играе шах. Когато капитанът умрял, водите на Мисисипи приели тялото му.)
Мисисипи е широкогърда река; безкрайна и тъмна сестра на Парана, Уругвай, Амазонка и Ориноко. Тя е с тъмнокафяви води; всяка година влече повече от четиристотин милиона тона тиня, която замърсява Мексиканския залив. Тази древна и достойна за уважение кал образува делта, в която гигантските блатни кипариси растат върху отломките на непрестанно разминаващия се континент и където лабиринти от тиня, мъртва риба и тръстики разпростират все по-надалеч границите и спокойствието на зловонната й империя. По-нагоре, към Арканзас и Охайо, се простират други низини; обитават ги жълтеникави мършави и трескави мъже, които гледат със завист камъните и желязото, защото при тях няма нищо друго освен пясък, повалени дървета и мътна вода.
В началото на деветнайсети век (нас ни интересува именно този период) негри обработваха от ранни зори до късна вечер обширните памукови плантации по крайбрежието. Те спяха в дървени колиби на пръстения под. Всички роднински връзки освен връзката майка-дете бяха условни и неясни. Имаха имена, но мнозина от тях не се нуждаеха от презиме. Не знаеха да четат. С мек фалцет си тананикаха на своеобразен английски език с удължени гласни. Работеха в редици приведени под камшика на надзирателя. Понякога бягаха, тогава брадати мъже възсядаха красиви коне, а по следите им тръгваха свирепи булдози.
Към утайката от животинска надежда и африкански страхове те бяха прибавили думите на Светото писание. Следователно вярваха в Христа. Пееха задружно с гърлен глас: „Go down, Moses“19. Мисисипи бе за тях великолепно изображение на нищожния Йордан.
Собственици на тази земя труженица и на тези тълпи от негри бяха безделни и алчни дългокоси господа, обитаващи големи къщи с прозорци към реката и с неизменния псевдогръцки портал от бял бор. Един добър роб им струваше хиляда долара, а не беше нещо много трайно. Някои роби бяха дори неблагодарни, разболяваха се и умираха. От тези ненадеждни хора трябваше да се извлече максимална полза. Затова ги държаха на полето от ранни зори до късна вечер, затова всяка година изстискваха от чифлиците реколта от памук, тютюн или захар. Земята, изнурена и изтерзана от непрестанното обработване, се изтощаваше само за няколко години, а след това пустошта — сплетена, тинеста — нахлуваше в плантациите. В изоставените чифлици, в покрайнините, в гъстите плантации захарна тръстика и във вонящите тресавища живееха poor whites — белите бедняци. Бяха рибари, скитници, ловци, крадци на добитък. Те често си изпросваха от негрите крадена храна, но в унижението им ги поддържаше една гордост — в жилите им течеше чиста кръв, без нито една сажда, без никакъв примес. Един от тях беше Ласарус Морел.
6
Бартоломе де лас Касас (1474–1566) — испански монах мисионер, борец за правата на индианското население, един от първите историци на Латинска Америка и на завоюването й от испанците; през 1517 г. представил на испанския крал Карл V предложения за облекчаване на участта на индианците — бел.прев.
7
Уилям Кристофър Ханди (1873–1958) — американски музикант, ръководител на негърски джазов оркестър, автор на знаменития „Сейнт Луис блус“ (1914) и на други джазови композиции — бел.прев.
8
Педро Фигари (1861–1938) — уругвайски поет и художник, който много често изобразява в творбите си живота на негрите; от 1925 до 1933 г. живее в Париж, където излага картини и издава книгите „Зидарят“ (1928), „В друг свят“ (1930) и др., илюстрирани от него; Борхес е писал критики за изложби на Фигари от края на 20-те години — бел.прев.
9
Висенте Роси (1871–1945) — уругвайски белетрист, журналист и драматург, летописец на изчезващите национални традиции — негърски обичаи, фолклорни песни и танци, езикови особености; Борхес пише възторжени рецензии за книгите му „Дело на негърските ръце“ (1926) и „Записки на бъбривеца езиковед“ (1929); дава оценка и на сборника му с детективски разкази „Криминални случаи“ (1912), издаден от Роси под псевдонима Уилям Уилсън, който загатва за раздвоения герой от едноименния разказ на Едгар По — бел.прев.
10
Прозвище на Антонио Руис, аржентинец от негърски произход, участник във Войната за независимост, който вдигнал бунт в гарнизона на град Каляо и бил разстрелян от испанците на 7 февруари 1824 г; на площад Ретиро в Буенос Айрес е издигнат бронзов паметник на Руис — бел.прев.
11
„Алилуя“ (1929) — филм на американския кинорежисьор Кинг Видор (роден през 1894 г.) с участието на актьори негри и озвучен с негърска музика — бел.прев.
12
Мигел Естанислао Солер (1783–1848) — аржентински пълководец, участник във Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810–1826); в сражението при Серито на 31 декември 1812 г. командвал подразделение, съставено от мулати и негри — бел.прев.
13
Свободен пастир гаучо, герой на едноименната епическа поема на аржентинския поет Хосе Ернандес (1834–1886), превърнал се в своеобразен национален мит; Борхес посвещава на тази поема книга (1953) и есета и пише няколко разказа и стихотворения за гибелта на Мартин Фиеро, убит от един негър — бел.прев.
14
Франсоа Доминик Тусен Лувертюр (1743–1803) — предводител на освободителната борба на хаитянското население срещу английските нашественици и френските колонизатори; по-късно арестуван и прехвърлен във Франция, където умира в затвора — бел.прев.
15
Кръст и змия — обредни символи на християнството и езичеството; папалоа — жрец на негърския култ вуду в Хаити; кандомбе (в Бразилия — кандомбли) — екстатичен обреден танц на южноамериканските негри, описан в книгата на В. Роси и многократно изобразяван от П. Фигари — бел.прев.
16
Испански мореплавател; през 1519 г. проучва северното и северозападното крайбрежие на Мексиканския залив — бел.прев.
18
Атауалпа (ок. 1500–1533) — последният владетел на империята на инките, екзекутиран от испанците — бел.прев.
19
Слез, Мойсей (англ.) — според Библията думи на Бог към пророк Мойсей, влезли в негърските религиозни песнопения (спиричуълс) — бел.прев.