Выбрать главу

Пясъчната книга

… твоето пясъчно въже…
Джордж Хърбърт (1593–1623)

Линията се състои от безкраен брой точки; плоскостта — от безкраен брой линии; обемът — от безкраен брой плоскости; свръхобемът — от безкраен брой обеми… Не, да започна разказа си така, по геометричен начин, решително не е най-добрият начин. Твърдението, че случката е истинска, вече е обичаен похват на всички фантастични разкази; ала все пак моята история се случи в действителност.

Живея сам, на четвъртия етаж на една сграда на улица „Белграно“. Една привечер преди няколко месеца чух как някой потропа на вратата ми. Отворих; влезе някакъв непознат. Беше висок мъж с неясни черти или може би моите късогледи очи ги възприеха така. Цялата му външност говореше за почтена бедност. Бе облечен в сиво и носеше сив куфар в ръка. Веднага почувствах, че е чужденец. Отначало ми се стори стар; после забелязах, че ме е заблудила рядката му коса, която бе светлоруса, почти бяла, като на скандинавец. В хода на разговора ни, продължил навярно по-малко от час, узнах, че бил родом от Оркнейските острови456.

Посочих му един стол. Човекът не заговори веднага. Излъчваше меланхолия, както и аз самият сега.

— Продавам библии — рече.

Отвърнах му не без известна дребнавост:

— В тази къща има няколко английски библии, включително първата, на Джон Уиклиф. Имам също версията на Сиприано де Валера, на Лутер (която от литературна гледна точка е най-лошата от всички) и един латински екземпляр на Вулгатата457. Както виждате, едва ли се нуждая тъкмо от библии.

След кратко мълчание той добави:

— Не продавам само библии. Мога да ви покажа една свещена книга, която може би ще ви заинтригува. Сдобих се с нея в пределите на Биканер458.

Отвори куфара си, извади книгата и я сложи на масата. Беше осмина формат, с платнена подвързия. Личеше си, че е преминала през много ръце. Разгледах я; необичайната й тежест ме изненада. На гърба й се четеше надписът „Свето писание“ и отдолу „Бомбай“.

— Вероятно е от деветнайсети век — отбелязах.

— Не зная — бе отговорът. — Никога не съм знаел.

Отворих я напосоки. Буквите ми бяха непознати. На страниците, които ми се видяха изтъркани и с лоша типография, текстът бе в две колони, както е характерно за библиите. Бе напечатан сбито и подреден в стихове. В горния ъгъл на страниците имаше арабски цифри. Вниманието ми бе привлечено от следния факт: някоя четна страница бе означена с числото 40,514, да речем, а следващата нечетна — с 999. Щом я обърнах, видях, че следващата е означена с осемцифрено число. Имаше и една малка илюстрация, като онези, които са обичайни за речниците: котва, нарисувана с перо, сякаш от несръчната ръка на някое дете.

Именно тогава непознатият ми каза:

— Хубаво я разгледайте, защото никога вече няма да я видите.

Тези думи прозвучаха заплашително за разлика от гласа му.

Отбелязах си мястото и затворих книгата. Веднага я отворих пак. Напразно търсих рисунката на котвата, лист подир лист. За да прикрия объркването си, запитах:

— Това е превод на Светото писание на някакъв индостански език, нали?

— Не — отвърна мъжът. После сниши глас, сякаш се канеше да сподели някаква тайна: — Сдобих се с нея в едно селище в равнините срещу няколко рупии и библия. Собственикът й не знаеше да чете. Подозирам, че възприемаше Книгата на Книгите като амулет. Беше от най-низшата каста; хората не можеха дори да стъпят върху сянката му, без да се омърсят. Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга нямат нито начало, нито край.

Помоли ме да потърся първата страница.

Хванах корицата с лявата ръка и отворих книгата с палец, почти допрян до показалеца. Напразно се стараех — няколко страници все се вмъкваха между корицата и ръката ми. Сякаш изникваха от самата книга.

— А сега потърсете края.

Отново претърпях провал; едва успях да измънкам с глас, който не беше мой:

— Това не може да бъде.

Все така тихо продавачът на библии рече:

— Не може да бъде, ала е. Броят на страниците в тази книга наистина е безкраен. Никоя от тях не е първа; никоя не е последна. Не зная защо са номерирани така произволно. Може би за да покажат, че членовете на една безкрайна серия допускат да бъдат означени с кое да е число — после добави, сякаш размишляваше на глас: — Ако пространството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.

вернуться

456

Архипелаг в състава на Британските острови, близо до северния край на Шотландия. Територия на Великобритания — бел.прев.

вернуться

457

Джон Уиклиф (1330–1384) — английски реформатор, професор в Оксфордския университет, доктор по богословие, превел Библията на английски език; Сиприано де Валера (1531-?) — испански писател, ревизирал първия превод на Библията на испански; Мартин Лутер (XVI в.) — германски философ и теолог, религиозен реформатор, започнал първия превод на Библията на немски; Вулгата — латински превод на Библията, изготвен към края на IV в. от богослова Йероним и признат за оторизирана версия на римокатолическата църква — бел.прев.

вернуться

458

Град в Северозападна Индия — бел.прев.