Това се случило в осемдесет и деветата година от хиджра. Преди да изтече тя, Тарик ибн Заид33 завладял крепостта и погубил царя, и продал жените и децата му, и опустошил земите му. Тъй плъзнали арабите по цялото андалуско царство с неговите смокинови дървета и напоявани ливади, където човек никога не страда от жажда. Що се отнася до съкровищата, знайно е, че Тарик, синът на Заид, ги изпратил на своя повелител халифа, който ги съхранявал в една пирамида.
(От „Книгата на хилядата и една нощи“, 272-ра нощ34.)
Историята на двамата сънуващи
Арабският историк Ал-Исхаки разказва следното събитие: „Достойни за вяра люде разправят (макар един Аллах да е всезнаещ, всемогъщ и милостив и нивга не заспива), че някога в Кайро живял човек с голямо богатство, ала тъй щедър и великодушен, че изгубил всичко освен бащиния си дом и се видял принуден да работи, за да си изкарва хляба. Толкова усилно се трудел, че една нощ сънят го повалил под едно смокиново дърво в градината му; и ето че насън видял мокър до кости мъж, който извадил от устата си една жълтица и му рекъл: «Твоят късмет е в Персия, в Исфахан; върви да го подириш там». Щом се събудил на следващото утро, човекът веднага поел на дълъг път; докато странствал така, посрещнал опасностите на пустините, на корабите и пиратите, на идолопоклонниците, реките, дивите зверове и людете. Накрая наближил Исфахан, ала нощта го заварила в околностите на града и той легнал да спи в двора на една джамия. А до нея имало някаква къща и по волята на Всемогъщия Аллах тъкмо тази нощ шайка разбойници минали през джамията и нахълтали в къщата; хората, които спели там, се събудили от тупурдията и завикали за помощ. Съседите също се развикали, тъй че местният валия се притекъл на помощ с хората си, а разбойниците избягали през покрива. Валията наредил на подчинените си да претърсят джамията; там попаднали на човека от Кайро и тъй здраво го наложили с бамбукови тояги, че той се озовал на прага на смъртта. Чак след два дена се съвзел в тъмницата. Валията заповядал да доведат затворника при него и го запитал: «Кой си ти и откъде идваш?» Човекът отвърнал: «Аз съм от прочутия град Кайро и името ми е Мохамед ал-Магриби». Валията запитал: «Какво те води в Персия?» Другият решил да каже истината и обяснил: «Видях насън един човек, който ми заръча да дойда в Исфахан, защото тук ме чакал късметът ми. Сега съм в Исфахан и разбирам, че обещаният късмет навярно са били тоягите, с които тъй щедро ме нагостихте».
При тези думи валията прихнал да се смее тъй силно, че се видели и кътните му зъби; накрая рекъл: «О, безразсъдни, доверчиви човече, три пъти вече сънувам една къща в град Кайро, до която има градина, а в градината — слънчев часовник, а зад часовника — смокиново дърво, а до дървото — шадраван, а под шадравана е заровено съкровище. Само че аз и за миг не повярвах на тази лъжа. Ала ти, изчадие на магарица и демон, си бродил от град на град воден само от вярата в съня си. Повече да не съм те видял в Исфахан. Вземи тия пари и си върви».
Човекът взел парите и се прибрал в родината си. Разкопал под шадравана в своята градина (защото именно нея бил сънувал валията) и намерил съкровището. Тъй Бог го благословил, възнаградил и възвисил. Щедър е Бог и неведоми са пътищата му“.
(От „Книгата на хилядата и една нощи“, 351-ва нощ35.)
Магьосникът, който бил накаран да чака
Имало в Сантяго де Компостела един декан, който жадувал да изучи изкуството на магията. Чул да разправят, че някой си дон Илян от Толедо владеел това изкуство по-добре от всеки друг, и се отправил към Толедо да го търси.
Щом пристигнал в града, отишъл направо в дома на дон Илян и го заварил да чете в една задна стая. Домакинът го посрещнал сърдечно, но помолил да отложат повода за посещението за по-късно, а най-напред да седнат да обядват. Настанил го в една доста прохладна стая и му казал, че много се радва на присъствието му. След като се нахранили, деканът му съобщил причината за посещението си и помолил да бъде посветен в магическата наука. Дон Илян, както станало ясно, бил отгатнал, че гостът му е декан, човек с добро положение в обществото и с голямо бъдеще; признал, че се бои да не бъде забравен, щом предаде знанията си. Деканът тържествено обещал, че никога няма да забрави добрината му и винаги ще бъде на услугите на своя благодетел. И тъй, щом се споразумели, дон Илян обяснил, че магическото изкуство може да се изучи само в уединено място; хванал госта си за ръката и го отвел в една съседна стая, където имало голям железен капак на пода. Преди това съобщил на слугинята, че иска яребици за вечеря, но й заръчал да не ги слага да се пекат, додето не й кажел изрично. Двамата мъже заедно повдигнали капака на пода и заслизали по една стълба, майсторски изсечена от камък; по едно време на декана му се сторило, че са се спуснали чак под коритото на река Тахо. В подножието на стълбата имало една килия, а по-нататък — библиотека и нещо като кабинет, пълен с магически инструменти. Заели се да преглеждат книгите и додето се занимавали с това, пристигнали двама души с писмо за декана, написано от епископа, неговия чичо; той го известявал, че е много болен и деканът трябвало да побърза, ако искал да го завари жив. Тази вест силно огорчила племенника — първо, заради болестта на чичо му и, второ, задето се налагало да прекъсне учението си. Решил да напише извинително писмо и да го прати на епископа. След три дена пристигнали трима души в траурни одежди, които носели други писма за декана; те го уведомили, че епископът се е споминал, че тъкмо му избирали наследник и се надявали с Божията милост нему да се падне тази чест. Съветвали го също да не си прави труда да се връща — щяло да е много по-удачно да го изберат в негово отсъствие.
33
Тарик ибн Заид — или по-точно Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минал протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (на арабски Габал (Джабал) ал-Тарик) означава Планината на Тарик — бел.прев.
34
Свободна интерпретация по адаптираната и преразказана книга на сър Ричард Бъртън. Същата приказка — със заглавието „Приказка за един андалуски град, покорен от Тарик бен Зияд“, е разказана през 317-ата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.
35
Свободна адаптация на авторизиран превод на „Хиляда и една нощ“ от Едуард Уилям Лейн. Същата приказка — със заглавието „Приказка за багдадеца, който видял сън“ — е разказана през 624-тата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.