След десет дена пристигнали двама много добре облечени оръженосци, които паднали в нозете на декана, целунали ръцете му и го приветствали като епископ. Когато видял това, дон Илян се обърнал с голяма радост към новия прелат и му казал, че благодари на Бога, задето такива добри вести са стигнали до собствения му дом. После помолил освободеното деканско място да бъде дадено на един от синовете му. Новият епископ го уведомил, че пазел тази длъжност за брат си, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Сантяго.
Пристигнали тримата мъже в Сантяго, където ги посрещнали с почести. След шест месеца епископът приел пратеници от папата, който му предлагал да стане архиепископ на Тулуза, като поверявал на самия него избора на наследника му. Когато научил това, дон Илян му припомнил старото обещание и помолил тази титла да бъде дадена на сина му. Архиепископът го уведомил, че пазел епископството за собствения си чичо, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Тулуза. На дон Илян не му оставало друго, освен да се съгласи.
Пристигнали тримата мъже в Тулуза, където ги посрещнали с почести и литургии. След две години архиепископът приел пратеници от папата, който му предлагал кардиналски сан, като поверявал на самия него избора на наследника му. Когато научил това, дон Илян му припомнил старото обещание и го помолил да даде тази титла на сина му. Кардиналът го уведомил, че пазел архиепископството за собствения си вуйчо, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Рим. На дон Илян не му оставало друго, освен да се съгласи. Пристигнали тримата в Рим, където ги посрещнали с големи почести, литургии и шествия. След четири години папата умрял и нашият кардинал единодушно бил избран за негов заместник. Когато дон Илян научил това, целунал нозете на Негово Светейшество, припомнил му старото обещание и го помолил да даде кардиналското място на сина му. Тогава папата го заплашил с тъмница, казвайки, че го познава твърде добре — та нали дон Илян бил само един магьосник и докато живеел в Толедо, преподавал магическо изкуство. Клетият дон Илян рекъл, че смята да се върне в Испания, и помолил да му дадат някаква храна за из път. Папата му отказал. Тогава дон Илян (чието лице изведнъж се подмладило по удивителен начин) изрекъл твърдо, без да трепне:
— Значи ще трябва да изям яребиците, които заръчах да ми приготвят тази вечер.
И ето че отнякъде се появила слугинята и дон Илян й наредил да опече яребиците. При тези думи папата тозчас се озовал в подземната килия в Толедо, където бил просто един декан от Сантяго, и толкова се срамувал от своята неблагодарност, че не намирал думи да се оправдае. Дон Илян рекъл, че това изпитание е достатъчно, отказал да го нагости с неговия дял от яребиците и го проводил чак до улицата, където много вежливо му пожелал приятно пътуване.
(От „Книгата на Патронни“ на инфанта дон Хуан Мануел, който на свой ред заимствал историята от една арабска книга — „Четирийсетте утрини и четирийсетте нощи“.)
Мастиленото огледало
Историята разказва, че най-жестокият управител на Судан бил Якуб Болнавия, който предал страната си на беззаконията на египетските бирници и умрял в една от залите на двореца си на четиринайсетия ден от месец бармаджат 1842 година. Някои намекват, че магьосникът Абдерахман ал-Махмуди (чието име може да се преведе като „слуга на Милостивия“) го погубил с нож или отрова, но най-вероятно е да се е споминал от естествена смърт — въпреки че му викали Болнавия. Все пак капитан Ричард Франсис Бъртън разговарял с въпросния магьосник през 1853 година и твърди, че чул от него историята, която преписвам тук: