Выбрать главу
* * *

Настя и Антон бяха проверили вече над половината имена от списъка на подалите заявления, които липсваха в списъка на сключилите брак. Бяха предимно млади жени — до двайсет и три, двайсет и пет години. По-възрастните издирваха, отиваха в домовете или на работните им места, питаха ги защо не се е състояла сватбата. Причините бяха различни: автокатастрофа, поради която годеникът дълго лежи в болница, изневери, предателства, глупави скарвания, родителска намеса, корист. Но нито една от жените, първо, не приличаше на онази, която бе снимал в ритуалната зала Антон Шевцов, и, второ, не правеше впечатление на психично болна.

Те се връщаха у Настя и отново се захващаха да проверяват сведенията.

— Яцеленко и Дубинина.

— Дубинина, родена през 1974 година.

— Нарозников и Острикова.

— И тази е млада, 1972 година.

— Ливанцев и Алеко.

— Алеко ли? — Антон вдигна глава от разстланите по пода списъци. — Настя, все пак си вкарала вирус в машината.

— Откъде ти хрумна? Има ли нещо странно?

— Със сигурност си спомням, че видях тези две имена в списъка на сключилите брак. Рядко фамилно име е, няколко пъти се препъвах, докато го прочета.

— Може да се е омъжила за друг. Провери пак, ако обичаш.

Антон бавно запълзя на колене покрай дългите ленти, като се взираше в дребните букви.

— Със сигурност помня, че видях Ливанцев и Алеко. Къде се дянаха сега? Имаше ги, определено… А, ето ги. Точно така, Ливанцев и Алеко. Сключили са брак през април 1993 година.

— Ах, по дяволите, наистина ли има вирус?

Настя много се притесни. Ако се окажеше, че база данните и програмата са повредени и компютърът им дава съвсем други имена, щеше да се наложи да започнат отначало. И още по-лошо — да работят на ръка. Да сверяват списъците, като единият чете, а другият проверява. Работа за цяла година…

Внезапно я споходи една мисъл. Нали в съответствие с програмата компютърът трябваше да й даде онези двойки имена, които не се повтаряха, тоест които не фигурираха и в двете бази данни? Те изхождаха от мисълта, че такива имена може да се появят само в случай че годениците са подали заявление, но не са сключили брак. Но възможно бе да бъде и другояче: сключили са брак, без да подават заявление. Вярно, това не е законно, но срещу подкуп всичко може. Къде-къде по-незаконни работи се вършат срещу подкуп. Това непременно трябва да се провери. Може би в компютъра няма никакъв вирус и ще успеят спокойно да продължат работата си.

— Антон, потърси бързичко тази двойка сред подалите заявление. Ако там ги няма, значи всичко е наред, машината не е заразена.

Шевцов отново запълзя по пода покрай разстланите списъци.

— Има ги — обяви след малко, учудено вдигнал глава. — Ливанцев и Алеко са подали заявление през октомври 1992 година.

— Значи все пак е вирус — тежко въздъхна Настя. — Толкова труд на вятъра! Ще се пръсна от яд! Добре, да вървим в кухнята, ще си починем малко и ще започнем всичко отначало, и то на ръка. Не съумях да използвам компютърната технология при разкриването на престъпления.

Тя запари пресен чай за Антон, на себе си наля нес кафе. Настроението й ужасно се развали, дори й идеше да се разплаче от яд.

— Между другото защо са им определили толкова дълъг срок? — замислено произнесе Шевцов, отхапвайки огромен залък от сандвича, който му направи Настя.

— За какво говориш? — не разбра тя.

— Ами подали са заявлението през октомври, а са сключили брак през април. Половин година. Няма такива срокове, максимумът е три месеца.

— Сигурно не си видял добре — уморено махна с ръка Настя. — Очите ти са вече уморени, вниманието се разсейва, може да си погледнал на друг ред…

— Нищо подобно — разгорещи се Антон. — Изобщо не съм уморен. Не може да съм сбъркал.

— Може, може. Да ти налея ли още чай?

— Абе не може, като ти казвам! Какво, не ми ли вярваш?

— Слушай, защо се вълнуваш толкова? — учуди се на неговата разпаленост Настя. — Голяма работа — сбъркал си месеца. По-важни са имената.

— Не, не искам да си мислиш, че греша. Ако съм невнимателен, може да пропусна или да прочета погрешно някое име. А ти ще се страхуваш, че съм сбъркал, и после ще проверяваш всичко след мен. Не искам да става така. Да идем да проверим.