— С Шевцов. Той ме докара.
— Така ли? А къде е сега? Не го видях.
— Изпратих го да си върви още преди вие да дойдете — да не прави калабалък. И без това няма къде да се обърнеш, току се настъпваме един друг. Пък и Сашка, нали го знаеш — не може да понася външни лица на местопроизшествието.
— И как ще се прибереш сега? Далече е. И вали.
— Нищо, не съм от захар, няма да се разтопя. — Извади от боклука две лъскави етикетчета с кръгли дупчици и ги заразглежда. — Отгатнах, бельото й е ново, направо от магазина. И струва луди пари. Представи си само колко силно я е травмирала тази история с дъщерята и любовника. Бельото, маникюрът, прическата — всичко е подготвила така, че след смъртта й хората да кажат: „Каква жена!“
Те съсредоточено ровеха из боклука, но не намериха нищо, което можеше да събуди интереса им. Нямаше нито накъсани писма, нито бележки с адреси или телефони, нито фасове, които биха могли да подскажат, че Светлана Петровна е приемала гости.
Навън се развидели и оловна умора се стовари върху Настя. Имаше чувството, че са окачили на ръцете и краката й тежки гири, които тя ще влачи до края на живота си.
Не й даваше мира мисълта за възможния съучастник на Алеко. Да, оръжието, с което бяха застреляни младоженките, се намери у нея, но тя едва ли би могла да влезе с взлом във фотолабораторията, за да открадне негативите. Настя не знаеше защо е толкова сигурна в това, но не се усъмни нито за миг. И после — нали е получавала отнякъде сведения за адресите на жените и момичетата, които са щели да се омъжват.
— Юра, ще трябва да проверим всички служители от отделенията на гражданския регистър — уморено каза тя. — Трябва да търсим жена, достатъчно млада, спортен тип, с тежък характер и нещастна в личния живот. Светлана Петровна трябва да е имала помощничка. Сама не би се справила.
— Какво общо има тук спортът? — учуди се Коротков. — Жена, служителка от гражданското, с тежък характер и нещастен личен живот — това го разбирам. Но спортът? Нали не е влизала във фотолабораторията по водосточната тръба.
— Трябва да притежава уменията на съответния характер: да се съсредоточава, да планира точно всяко движение, да действа в стресова ситуация бързо и според плана. Представи си един спринтьор: преди старта той трябва да има в главата си точна програма: как да измине началото на дистанцията, как — средата, в кой момент да спринтира. И всичко това — за някакви си двайсет-трийсет секунди, през които те гледа целият стадион, а по телевизията — и половината свят, когато наоколо свирят с уста и крещят, когато от тези секунди зависи толкова много! Необходима й е определен тип нервна система, за да съумее да отключи с чужд на бравата ключ, като уцели момент, когато никой не я вижда, бързо да намери в непознатото помещение нужния й филм и да си тръгне незабелязана. Задачка тъкмо като за бивша спортистка.
— Добре, ще търсим — кимна Коротков, който остана напълно удовлетворен от обясненията на Настя. Излезе в антрето и извика експерта. — Олег, гледал ли си следите по хладилника?
— Не бе, чаках ти да ми кажеш! — мрачно процеди Зубов.
— Може ли да го отворим?
— Отваряй. Ако намериш нещо, не пипай, а ме повикай.
Юра отвори хладилника и заразглежда продуктите по поличките.
— Какво искаш да намериш там? — попита Настя, която дори не можеше да помисли за ставане и изобщо за някакви движения. Сякаш се бе сраснала с табуретката и седеше неподвижно, приведена до кухненската маса.
— Не знам — отвърна Коротков. — Просто гледам.
— Добре, казвай ми какво виждаш.
— Опаковка кренвирши — от Черкизовския комбинат, неотваряна. Суровопушен салам, нарязан на тънко, в опаковката. Кашкавал, също нарязан, в опаковката. Слушай, никога не съм виждал такъв — той подаде глава иззад отворената врата на хладилника, — с огромни дупки.
— „Дамталер“ — подсказа му Настя, която седеше със затворени очи, опряла брадичка на събраните си длани.
— Но нали не го виждаш…
— Обаче чувам. Големи дупки има кашкавалът „Дамталер“. Продължавай.
— Буркан немска майонеза, наченат. Бутилка кетчуп, също начената, останало е около една трета. Масло, новозеландско, в сребриста опаковка — половин пакетче. Така, има и яйца — едно, две, три, четири… девет. Домати три броя. Четири краставици. Малка салатиера с някаква салата, наглед ми прилича на черен дроб от треска… Защо скочи?
Настя тежко се надигна и табуретката с трясък се стовари на пода.