— И на вас. Ще ви се обадя довечера — каза Настя и слезе от колата.
Изглежда, Александър беше провел мощна подготовка с управителката на гражданското, защото не се наложи да чакат. Една служителка ги посрещна на входа и любезно усмихната, взе паспортите им и предложи на булката и свидетелката да отидат в стаята за булки, за да се подготвят.
— Буквално след три минути ще ви поканят за регистрацията. Ако желаете след церемонията да пийнете шампанско, можем предварително да го сложим в хладилника.
— А няма ли къде да се пийне кафе? — неволно изтърси Настя.
Минаващата наблизо едра дама с красиви скъпи очила и хубава прическа чу тези думи.
— Извинете, вие ли сте свидетелката на Александър Павлович? — обърна се тя към Настя.
— Не, аз съм свидетелка на неговата булка. Защо, какво има?
— Александър Павлович ни предупреди, че с него ще дойде и сестра му, която днес също се омъжва. Вие ли сте?
— Да.
— Така си и помислих — доволно се усмихна дамата. — Моля да дойдете с булката в кабинета ми.
Даша ситнеше до Настя и стреснато поглеждаше ту нея, ту едрата дама. Кой знае защо, нито Саша, нито Чистяков бяха наблизо и Настя се почувства някак неуютно.
Дамата ги въведе в огромен кабинет, където около голяма ниска маса бяха подредени пет фотьойла, а на самата маса се кипреха ваза с рози, отворена кутия шоколадови бонбони и бутилка шампанско в кофичка с лед.
— Заповядайте, моля — гостоприемно се усмихна дамата. — Аз съм управителката, казвам се Дина Борисовна. Александър Павлович и Алексей Михайлович ще дойдат след малко и всички заедно ще влезете в залата, където ще стане регистрирането на брака. Вие сте Анастасия Павловна, ако не греша?
Настя мълчаливо кимна, напрегнато очаквайки дамата да продължи. Междувременно Дина Борисовна щракна някаква невидима ръчка, чу се бълбукане и след миг пред Настя вдигаше пара чашка кафе.
— Александър Павлович ме предупреди, че сестра му най-вероятно ще поиска кафе — усмихна се управителката, — затова бях поставила кафеварката в бойна готовност. След регистрацията ще се върнете в този кабинет и чисто символично ще отпразнувате встъпването си в брак. Бонбони, шампанско, чаши — всичко е подготвено за вас.
„Какви чудесии! — помисли си Настя. — Колко ли пари е хвърлил Сашка по тази управителка, че така се старае пред него и пред нас? Дори имената ни е научила — и моето, и на Льошка, не я е домързяло. Обаче Санка, виж го ти! Погрижил се е дори за кафето ми. Сега май започвам да разбирам какво влага в думите уреждам празници. Това означава: да направиш така, че у хората да не остане и сянка от дискомфорт.“
Едва бе успяла да допие силното ароматно кафе, когато се появиха Саша и Алексей. В същата секунда се отвори друга врата — от кабинета на управителката към залата за церемонии.
— Александър Павлович, заповядайте с годеницата си и вашите свидетели за пристъпване към церемонията.
Даша изведнъж се смути и не можа правилно да поеме букета си. Бодлите на розите постоянно закачаха тънката коприна на блузката й, едрите, полуразцъфнали пъпки ту скриваха лицето й, ту почти се влачеха по пода. От досада и вълнение сълзи бликнаха от очите й. Помогна й Дина Борисовна, която веднага се озова при Даша и пое букета.
— Дайте го на мен — каза тя. — Така, сега си оправете блузката, косата, застанете, както ви е удобно. Сгънете ръце така, че да бъдат в естествено положение и да не изтръпват. Точно така. Аз поставям в ръцете ви букета и — виждате ли колко добре се получи! Нито бодли ви боцкат, нито розите падат.
Те тържествено влязоха през разтворената врата под звуците на струнния квартет, който свиреше в ъгъла. Настя напрегнато се взираше в хората, изпълнили залата, слушаше думите на служителката и току поглеждаше часовника си. Процедурата не й харесваше. Представи си как ще стои по същия начин — с глупашки вид, насред голяма зала, стиснала в ръце неудобния бодлив букет рози, а някаква непозната жена ще гъгне банални думи за отговорната стъпка, която правят с Чистяков, как от сега и завинаги… взаимна любов… отговорност… грижа… и тъй нататък, и тъй нататък. После бавно, за да успее фотографът да ги снима, трябва да си разменят халките, да се целуват, да отиват до масата и да се подписват в огромната книга. Потръпна от досада. Ако знаеше, че процесът на регистрирането на брака е толкова мъчителен, доста щеше да си помисли дали да се омъжи. В края на краищата нали вече от петнайсет години живееха с Льошка без каквато и да било регистрация…