— Какво си разбрала?
— В жилището на Шевцов е Лариса Самикина.
Антон Шевцов бавно се отдръпна от прозореца и легна на дивана. Току-що пред очите му бяха арестували и напъхали в милиционерска кола Сергей Артюхин. Никак не му се искаше да повярва в това, тъй че когато видя на улицата странната сцена, веднага попита Лариса:
— Как изглежда твоят глупак?
Лариса представляваше страшна гледка — нейното подпухнало от побоите тяло бе неподвижно, Антон вече я удряше и по лицето и затова устните й се бяха спекли, а очите едва се отваряха. Говореше с огромно усилие:
— Серьожа е… той е нисък, по-нисък от вас… с дълга кестенява коса до раменете, има мустаци…
Описанието напълно отговаряше на онзи тип, когото току-що бяха откарали. Шевцов почувства как го обзема ярост, която става почти неконтролируема. Артюхин бе вече на няколко метра от блока, още пет минути — и щеше да влезе при тях. И тогава Антон щеше да го задържи лично. Да го задържи и заведе в милицията. Не, не просто в милицията, той щеше да го качи в колата си и да го откара на „Петровка“, щеше да поиска да извикат Каменская и лично щеше да й предаде беглеца. Нека всички разберат, включително и Настя, че той, Антон Шевцов, е способен да направи нещо, което не са направили всички те, взети заедно. Артюхин е бил обявен за издирване, търсили са го стотици хора, а го е хванал Шевцов. Нека знаят! Нека разберат! Нека проумеят, че не са били прави, когато го отхвърлиха, не го приеха на работа и му казаха, че бил болен. Той ще им докаже!
И изведнъж всичко се провали… Сега ще отведат Артюхин в милицията и всички ще смятат, че те са толкова чевръсти и умни, те са го проследили и хванали. А пък ако Каменская се постарае, тъкмо тя ще получи всички лаври. Умна женска е, има здрава хватка, нищо не й струва да измисли нещо хитро и да излезе, че залавянето на Артюхин е изцяло нейна заслуга.
Той стана от дивана и приближи до простряната на пода Лариса. Яростта бушуваше в главата му, разплискваше се навън, замъгляваше мозъка му, пречеше му да мисли и да планира действията си. Той се задавяше от нея.
— Ти си виновна за всичко — бавно каза Антон, като се стараеше да не крещи, за да не остави зашеметяващата го ярост да се изплиска навън. — Всичко стана заради теб. Ако се беше обадила веднага, твоят глупак отдавна щеше да бъде тук. И всичко щеше да свърши. А ти, кучко похотлива, се мота, докато накрая и милицията го проследи. Сега всички пари са изгубени и ти с твоя дегенерат цял живот ще се трепете, за да изплатите този дълг. Впрочем не — ще се трепе само той. Защото теб аз ще те убия — ей сега! Ти си виновна, задето не успях. И заради това след малко ще умреш…
— Как се е озовала у Шевцов? Какво общо има помежду им? — питаше Житената питка и тичаше напред-назад из кабинета си.
Вече беше забравил как допреди малко бе трил сол на главата на Настя, как бе я мъмрил за грешките и непрофесионалното й поведение. Сега тя отново беше неговата умна Стасенка, неговата надежда и опора, неговата първа помощничка.
— Веднъж тя ме чакаше пред къщи, а същата вечер Шевцов ме закара с колата си. Той чу разговора ни и разбра каква е работата. Качи се при мен, а след петнайсет минути си отиде. Лариса навярно още не си е била тръгнала и той я е видял долу. Виктор Алексеевич, не мислите ли, че трябва да намерим майката на Шевцов? Ако му се е разхлопала дъската, само с помощта на майка му ще можем да се справим с него.
— Да не би да смяташ, че за един двайсет и пет годишен мъж майка му, която живее отделно от него и се занимава изключително със своите работи, може да представлява авторитет? Момиченце, ставаш идеалистка! — ядосано се тросна Гордеев.
Но Настя не се обиди. Тя работеше при Житената питка от дълги години, обичаше го и го уважаваше и затова му прощаваше всичко, дори неща, които не би простила на никой друг — например дребнавата злобна грубиянщина и оскърбителните нападки. Но трябваше да се признае, че през последните осем години Виктор Алексеевич само два или три пъти си бе позволил да се държи така със своята Стасенка. И при всички случаи недоволството му бе безусловно оправдано, а гневът — винаги заслужен, както днес.
— Не, но смятам, че Алла Ивановна може да ни каже каква е причината за тези психически отклонения у Антон, как е расъл, от какво се е интересувал, как се е държал. Без тази информация нищо не можем да направим. Разберете, Виктор Алексеевич, той е луд. Болен човек е и в неговия превъзбуден мозък се пораждат логически връзки, които ние не можем нито да обясним, нито да предвидим. В жилището му има момиче, което той по някакъв начин е принудил да се свърже с Артюхин. Сам помислете: до каква ли степен тя е предана на Артюхин, щом — бидейки негова любовница — се е съгласила да му създаде алиби за времето на изнасилването? Сигурна съм, че не го е потърсила още при първото искане на Антон. Ако тя по принцип е знаела как да го направи, защо тогава дотича при мен, а не се е свързала с него сама?