— Е, защо? Ти можеш ли да отговориш?
— Мога само да се досетя. Разбира се, Артюхин е негодник, но не е пълен идиот — когато е бягал, след като е внесъл гаранция, прекрасно си е давал сметка, че под заплаха са поставени големи пари, които ще трябва да връща. Молбата на Лариса да се върне не би имала никакъв ефект. Той се е върнал не заради парите. Върнал се е, защото някаква реална опасност заплашва Лариса и те са му го казали. Това — първо.
— А кое е второто?
— Второто е, че Лариса не се е свързала с него веднага. Тя наистина му е много предана, затова е протакала, докато е можела. А щом все пак го е повикала, значи положението й е много тежко. Подозирам, че Шевцов я изтезава. А това е още едно потвърждение, че болестта му се е изострила. Не, не можем да рискуваме, Виктор Алексеевич, трябва да получим поне приблизителна представа какво се случва в главата му, преди да започнем операцията по неговото задържане и освобождаването на Самикина.
— Коротков, намери Моспанова! — нареди Гордеев.
Юра Коротков мълчаливо излезе от кабинета.
Заболя го сърцето. Напрежението от последните дни му се отразяваше — беше спал съвсем малко, а и постоянно бе съсредоточен и внимателен, докато прекарваше дълги часове с Каменская, която пред очите му разкриваше извършените от него престъпления. Той се възхищаваше на ума й и ясната й мисъл, на паметта и безупречната й логика — и колкото повече се възхищаваше от нея, толкова повече се гордееше със себе си. Защото знаеше, че убийствата никога няма да бъдат истински разкрити. Радваше се, като гледаше как Каменская стъпка след стъпка се приближава към жилището на Алеко. Но по-нататък няма да помръдне. Всичко говореше, че писмата до младоженките са писани от Светлана и че и двете убийства са извършени от нея, след което тя се е застреляла. Писмата и предсмъртната бележка наистина бяха написани от нея. Само господ знае колко хитрости, какви умели лъжи му бяха нужни, за да накара Светлана да напише тези писма и бележката. Но успя да го направи, изкусно използваше безумието й и ловко й внушаваше всичко, което му бе нужно. По листовете с писмата нямаше нито един негов отпечатък — само пръстите на Светлана ги бяха докосвали. Вярно, той не успя да измисли история, която да я накара да надписва и пликовете, тъй че сам разнасяше писмата в белите пликове и ги пускаше в пощенските кутии.
Беше сигурен, че Каменская ще се спре след самоубийството на Алеко. Всичко вървеше така, както го бе планирал. Антон се радваше, че бе съумял да надиграе умница като Анастасия, да спечели доверието й и да не допусне да го заподозре. Беше доказал на самия себе си, че е по-добър и по-умен от тях, от онези, които го бяха отхвърлили. Беше извършил престъпление, което те никога нямаше да разкрият.
И толкова му се искаше да заведе на „Петровка“ Артюхин! Да го заведе собственоръчно, да погледне в очите тази самоуверена Каменская и да й каже: „Ето ти го Артюхин. Спомняш ли си, ти ми каза, че не знаеш как да го търсиш. Не успя да го намериш, и цялата ваша прехвалена милиция не успя. А аз го направих. Аз успях.“ И нека тя се засрами. Всички те ще се засрамят, задето го отхвърлиха, решиха, че е недостоен, непригоден да работи в техните редици.
А ето че отведоха Артюхин буквално пред очите му. И какво, сега всички ще смятат, че славата трябва да принадлежи на този невзрачен дребен мухльо, който му сложи белезниците точно под прозорците на Шевцов? Ще заведат Артюхин при следователя, който ще го попита какво е правел в района, където са го хванали, а той? Какво ще отговори той? Ще каже, че са му предали молбата на Лариса да се върне в Москва и да отиде на еди-кой си адрес? Ами ако каже, че изобщо не е напускал Москва? Че е станало недоразумение, просто не са могли да го намерят, а той си е тук и дори не е помислял да бяга? Тогава всичко губи смисъла си… всичко е било напразно.
Но може би все пак ще каже за Лариса. Тогава много скоро у дома му ще довтасат милиционерите и тогава вече той, Антон Шевцов, ще им обясни, ще им отвори очите благодарение на кого Сергей Артюхин се е върнал в Москва. Ще изтръгне, ще изскубне със зъби и нокти тяхното признание за заслугите си, ще им хвърли в краката тази похотлива кучка, която не заслужава по-добра участ, защото навремето не е дала в ръцете на правосъдието осем насилника, а наскоро се е опитала да спаси още един. Те ще одобрят действията му, защото злото и лъжата винаги трябва да бъдат наказвани. Да, май засега не е добре да я убива…