Донесе остър скалпел, делово огледа смазаното от бой тяло на Лариса, после донесе мушама и дебело парче дунапрен. Ето, така ще бъде добре. Кръвта ще се стича в дунапрена и ще попива в него, а той периодично ще го отнася в банята и ще го изцежда. Колко ли кръв има в нея? Сигурно към седем литра. Това парче дунапрен може да попие около два литра течност. Значи ще трябва да го носи до банята само три-четири пъти. Чисто, тихо, без да пръска наоколо. Разбира се, може веднага да сложи Лариса във ваната, нека кръвта й изтече там, но в банята няма за какво да я прикове. А знае ли човек на какво е способна! Разправят, женските били жизнеспособни като котките. Не, тук, в стаята, е по-безопасно, тук тя е прикована към радиатора и дори само да се преструва на изнемощяла и губеща съзнание, няма къде да избяга.
Антон внимателно разстла мушамата, подпъхна дунапрена и направи разрез със скалпела. При вида на кръвта му се зави свят и в следващия миг взрив на ярост отново го заслепи. Още от дете не понася да гледа кръв, веднага започва да повръща, а сега ще бъде принуден да търпи това, докато тази мадама изгуби всичката си кръв и умре. Ще трябва да носи напоения с кръв дунапрен и да го изцежда! Какви мъки го чакат! И всичко това заради кого? Заради Каменская. Тя е виновна. Тя отблъсна разплаканата Лариса и й каза, че няма да търси Артюхин. Тя го каза — не знаела как да го търси. Всичко е заради нея…
Той грабна телефона и бързо набра номера й. Слушалката вдигна мъжът й, гласът му достигаше до Шевцов като през памук, той почти губеше съзнание, но се постара да говори с обичайния си глас. Мъжът на Каменская му каза, че тя била на работа. Антон попита за номера на служебния й телефон, каза, че много му трябвал. Съпругът му даде номера.
Значи е на работа, невзрачната гадина! Сигурно вече разпитва Артюхин. Когато е да го търси, е в отпуска, ама когато е да си присвои нечия слава — веднага е хукнала на работа. Ще й покаже той една слава…
Те още седяха в кабинета на Гордеев, за кой ли път обсъждаха плана за задържането, търсеха слаби места в него, възможности за възникване на непредвидени усложнения. На дългата маса беше разтворена голяма карта на микрорайона, както и план на блока по етажи и съставеният по описанието на Настя план на апартамента на Шевцов и разположението на мебелите в него. За съжаление бе видяла само антрето, едната стая и балкона. Не бе влизала нито във втората стая, нито в кухнята.
Дойде Миша Доценко, донесе на всички сандвичи и завчерашни хлебчета от бюфета.
— Анастасия Павловна, телефонът във вашия кабинет се скъсва да звъни — каза той, докато подреждаше покупките си в свободния край на масата.
Доценко бе единственият служител от отдела по борба с тежките криминални престъпления, който се обръщаше към Настя по име и бащино, макар че двамата работеха заедно от доста години.
— Върви! — кимна Гордеев и й посочи вратата. — Знае ли човек…
И на нея й се искаше да отиде в кабинета си: при началника пушенето бе забранено, а тя отдавна мечтаеше за чашка кафе с цигара.
Настя излезе в коридора и веднага чу звъненето на телефона, което долиташе иззад заключената врата на кабинета. „Виж ти колко упорито звъни! — помисли си с кисела усмивка. — Свършило му търпилото. Ей, колко нахални хора!“ Отключи бързо вратата и вдигна слушалката.
— Е, какво, доволна ли си? — чу възглух глас, който й се стори смътно познат.
— Извинете? — учтиво каза тя, като с едната ръка държеше слушалката, а с другата вадеше от бюрото бързовара и канчето.
— Не ме ли позна? Значи не ти трябвам вече? Поработих ти като такси — и хайде, чао? За друго не ставам, така ли?
Тя едва не изтърва на пода каната, от която щеше да налее вода в канчето. Позна го.