— Какво ти е, Антон? — попита, като се постара гласът й да прозвучи колкото може по-дружелюбно. — Какво си се разгневил така?
— Хвана Артюхин и сега се радваш, нали? — продължи той. — Искаш да получиш още една звезда на пагоните си за залавянето на избягал престъпник? А забрави ли как ми каза, че не знаеш как да го търсиш? Забрави ли?
— Не, не съм забравила. Друг служител задържа Артюхин, не бях аз. Какво те е ядосало толкова, Антон?
Почувства как краката й треперят и седна на един стол. Как можа да се случи! Няма никого наблизо — всички са при Житената питка. Би могла да звънне на началника по вътрешния телефон, но когато си имаш работа с маниак, не бива да се рискува. Кой знае какво точно може да го извади от равновесие? И кой знае до какви последствия може да доведе това?…
— Защо те безпокои Артюхин? Да не би да го познаваш?
— Точно аз го подмамих, аз го накарах да се върне в Москва. Аз! Чуваш ли, кучко — аз! А ти си го прибра и сега се радваш колко си ловка и умна. Крадла!
Ясно, помисли си Настя, сега поне нещо се изясни. Да можеше поне някой от колегите да прескочи насам…
— А Лариса къде е? При тебе ли е?
— Защо питаш за Лариса? Тревожиш ли се? Защо не се тревожеше за нея, когато тя дотича при теб за помощ? Нали видях как те молеше, а ти й отказа. Не ти беше жал за нея, захвърли я на произвола на съдбата, защо сега се притесни? Защото хвана Артюхин ли?
— Артюхин няма нищо общо. Лариса е под следствие, следователят я потърси, а тя не се яви на разпит. Сега търсят и нея, затова те питам — може ти да знаеш.
Настя внимателно захлупи с длан микрофона, вдигна слушалката на вътрешния телефон и набра номера на Гордеев.
— И какво, ако знам? Искаш да ти кажа, а ти да хукнеш при началството да докладваш: вижте ме колко съм умна, намерих Лариса, така ли? Пак искаш да правиш помен с чужда пита, нали?
— Ало — чу тя гласа на полковника от другата слушалка.
Настя все още държеше микрофона захлупен и се молеше на господ Антон да поговори още поне няколко секунди, без да очаква отговор от нея. Инак трябваше да освободи микрофона и като напук точно тогава Житената питка отново да каже „ало“. Ами ако Антон го чуе?
— Искаш да получиш още една благодарност в личното си досие, нали? Няма да ти кажа къде е Лариса. Сама си я издирвай.
— Защо да я издирвам? — спокойно каза Настя. — Та аз знам, че е при теб. Само не разбирам какво искаш от мен? Взел си я за заложница ли? Тогава казвай какви са условията ти. Да започнем преговорите.
— Условия ли? Преговори? — разкикоти се Антон. — Нищо не искам от теб, не искам нищо и от цялата ваша дрислива ченгеджийница.
— Какво тогава, Антон? Дай ми възможност да те разбера. Дай ми някакво обяснение.
В кабинета нахлуха Гордеев и Юра Коротков. Виктор Алексеевич безцеремонно избута Настя, отвори горното чекмедже на бюрото й и извади лист хартия.
С кого говориш? — написа той с едри четливи букви и й подаде химикалката.
С него.
— Лариса е при мен, отгатна. Само че няма да я получиш. Сега тя е моя. Завинаги.
Самикина? — отново написа Житената питка.
При него е.
— Защо, Антон? Придумал си я да напусне Артюхин ли? Сега е твое момиче, така ли?
— Ха, притрябвала ми е тая похотлива кучка! — отново гадно се разсмя Шевцов. — Тя ще умре. И то много скоро. И аз с нея. Дето се вика, ще си отидем, хванати за ръце. Какво, не ти ли харесва? Не очакваше такова нещо?
Той е съвсем зле — бързо написа Настя.
— Искам да знам защо — твърдо изрече тя. — Не си дете, сам вземаш решенията си и аз нямам право да те разубеждавам. Но ми се иска поне да разбера защо вземаш точно такива решения.
— Защо искаш да разбереш? Решила си да станеш експерт по човешки души? Още да раздухаш славата си?
— Не ме интересуват човешките души. Интересуваш ме ти. Ти, Антон Шевцов, с когото прекарах няколко дни, който ми помогна да извърша трудна работа, който ми харесваше и който ми казваше, че сме приятели. Другите не ме засягат. Искам да разбера именно теб. Обещавам ти, че няма да те разубеждавам, няма да те моля за нищо, само за едно: обясни ми, дай ми възможност да те разбера. Не искам да си отидеш, а аз така и да не разбера защо.
Убийство на Л. С. и суицид — отново написа тя на листа. Гордеев кимна и побутна Коротков към вратата. Настя разбра, че изпраща Юра за свързочна техника. Сега трябваше да поддържат постоянна връзка с оперативните работници, намиращи се в микрорайона, където живееше Шевцов. Едно от двете: или тя да го държи на телефона, докато се мръкне, или все пак да рискуват, защото Антон с главоломна бързина изпадаше в остра криза и забавянето можеше да доведе до тежки последствия.