А в милицията не са го приели. „Това беше истинска трагедия за него, той много се измъчваше.“ В казармата са го взели, за казармата е бил годен. А в милицията му отказали. И той замисля идеалното престъпление, с чието разкриване милицията няма да се справи. Не отмъщава, не, само доказва на себе си, че е по-добър. По-умен. По-ловък. По-хитър. Милицията никога няма да научи, че идеалното престъпление е замислено и осъществено от Антон Шевцов. Но самият Антон ще го знае. И ще се гордее със себе си. Й ще се смята за не по-лош от тях, служителите от криминалната милиция. Какво ти не по-лош — по-добър!
Искал е да поласкае самолюбието си, уязвено от факта, че е бил отхвърлен. Следователно как трябва да постъпи тя сега: да му нанесе удар, като му покаже, че замисълът му е разкрит и че в милицията работят хора, не по-глупави от него, или да го зарадва, като се престори, че той е успял във всичко? Как е правилно? Как?
— Защо мълчиш, Антон? Чуваш ли ме?
Кръвта блъскаше в слепоочията му, понякога дори не чуваше гласа на Каменская. Защо го попита за това? И как е научила?
Той непохватно се извърна на дивана и погледна към Лариса. Тя лежеше със затворени очи, като мъртва. Вероятно бе в безсъзнание. Беше изтекла много кръв, трябваше да прекрати този безсмислен разговор и да изцеди дунапрена. Но нещо му пречеше да затвори телефона.
— Почакай малко, трябва да свърша нещо тук — каза той, тайно зарадван, че е намерил начин да не отговори на въпроса.
— Добре.
После с усилие се надигна от дивана и се наведе над Лариса. Веднага му се зави свят, пред очите му притъмня, но успя да овладее слабостта си. Внимателно издърпа дунапрена и го занесе в банята, изплакна го под силна струя вода, като се стараеше да не гледа стичащата се кръв и с усилие надвиваше гаденето. Потътри се обратно към стаята.
— Е? — изрече, след като се отпусна безсилно на дивана и вдигна слушалката. — Имаш ли да ми казваш нещо друго?
Каза, че имал да свърши нещо — написа тя на Гордеев. Той само кимна. И сега не можеха да си говорят. Знае ли човек — може би Антон проверяваше дали Каменская не го е излъгала, като го увери, че е сама в стаята. Каза й, че има да върши нещо, но може всъщност да седи, притиснал слушалката до ухото си, за да чуе дали тя няма да заговори на друг човек.
Настя прокара ръка по челото си и се изненада. Оказа се, че е плувнала в пот. Едва сега почувства, че блузката е полепнала по тялото й, а по гърба и гърдите й се стичат капки пот. Изпита желание да се съблече, за да се разхлади и освежи, но не можеше да го направи. Извади цигара — вече четвъртата, откак Антон се обади.
Той си мисли, че я е надхитрил, че е съумял да извърши идеалното престъпление. И казва, че смята да умре. Защо, след като е успял да извърши замисленото? Нали тогава не го заплашва затвор. Защо? Защото вече не намира смисъл в съществуването си? Защото е изпълнил своята мисия, решил е своята задача, доказал е на себе си това, което е искал да докаже. И нищо повече не му е нужно. Нищо повече не му е интересно. Какво бе казала майка му? „Добре че не започна работа в милицията. Не би могъл…“ Какво не би могъл? Да живее сред лъжа, мръсотия и компромиси? Свикнал от малък да дели целия свят на бяло и черно, на добро и зло, той не може да живее живота, какъвто е той в действителност. Този живот е непоносим за него. Затова иска да си отиде.
А ако му каже, че не е успял? Задачата не е решена, целта не е постигната. Той нищо не е доказал на самия себе си. Как ще постъпи тогава? Едно от двете: или все пак ще се самоубие от отчаяние, или ще предприеме нов опит. Шансовете са петдесет на петдесет. Значи тя трябва да опита. При всеки случай за първия вариант той вече е взел решението си — няма връщане. При втория вариант има петдесетпроцентова възможност да запазят живота му. И после — там е и Лариса…
Анастасия чу в слушалката тежкото му дишане:
— Е? Имаш ли да ми казваш нещо друго?
— Не си се сетил за цветята.
— За какви цветя? Какви ги дрънкаш? Пак ли ме будалкаш нещо?
— За цветята на балкона на блока срещу гражданското.
— Какво искаш да кажеш? Какви цветя?
— Попаднали са в кадъра със Светлана Петровна. Това са едни особени цветя, които разтварят цветчетата си едва след залез-слънце или в мрачно време. В деня на моята сватба беше топло и слънчево, а цветчетата на снимката с Алеко бяха разтворени. Правил си тази снимка вечер, нали? Или в ден, когато времето е било лошо?