От началото на разговора беше минал цял час. Гордеев доведе от дежурната част едно момиче — телетипистка с мокра кърпа в ръце и излезе за малко от кабинета. Без да продума, момичето сръчно разкопча блузката на Настя и я избърса с мократа кърпа. В знак на благодарност Настя леко стисна ръката й и й даде знак да си отива. Отново се върна Житената питка — абсолютно безшумно сложи пред нея огромна чаша със силно горещо кафе и поредната бележка.
Къде се намира телефонът му?
На стената над дивана.
Шнур?
Няма. Окачен е.
Той излезе на пръсти, след миг се върна и отново замря до бюрото, без да откъсва от Настя втренчен поглед. Сега тя почти нищо не говореше, само слушаше и понякога задаваше въпроси, ако не разбереше нещо.
Той въпреки всичко щеше да си отиде — беше мъж, а мъжете не променят решенията си. Затова й разказваше историята от самото начало. Едва сега разбра колко му се бе искало да разкаже за това. Тайната го бе задушавала, бе го гризала отвътре, бе отравяла кръвта му.
Антон разказваше как веднъж срещнал в гражданското странна жена в черно, с отвъден поглед и угаснали очи. Първия път я забелязал, но не й обърнал внимание. След седмица я срещнал отново, но в друга ритуална зала. Тогава се запознал с нея. Спечелил доверието й, научил историята й. Тя ходела в ритуалните зали всяка седмица, гледала младоженките и се опивала от своята мъка и от омразата си. На друго не била способна.
Той се сближил с Алеко и започнал да обмисля плана си, като се стараел всичко в него да произтича от нейната история. Младоженките, тоалетната… С хитрост и измама я накарал да напише трийсет еднакви писма, държал ги в дома си и от време на време ги разнасял по пощенските кутии, а на другия ден отивал в съответната ритуална зала и търсел удобен случай. Дълго не му вървяло. Цели шест месеца търсил своя щастлив случай. И съдбата му се усмихнала, възнаградила го за търпението и предпазливостта, подарила му възможността да извърши две убийства в един и същи ден. Вярно, бил планирал само едно. Можел ли да разчита, че ще му провърви два пъти? Но му провървяло.
Той опитомявал Светлана Петровна, както се опитомява диво животно. Гледал я ласкаво, нежно я галел по ръката, говорел й топли и толкова необходими на всяка жена думи. Добре знаел как се прави това — то било част от неговия план. Когато дошъл моментът, намекнал й, че ще й отиде на гости не просто така. Обичал я. Успял да я накара да забрави за възрастта си и че самият той е само на двайсет и пет.
Тя повярвала. Той го разбрал веднага щом пристъпил прага на жилището й. Тя била с красива прическа и пресен маникюр, с нова рокля — наистина черна, защото не носела друг цвят, но много елегантна. Било съвсем лесно да се озове до нея на дивана. И да направи така, че тя да затвори очи. И да я накара леко да отвори уста. Когато вместо устните на младия любовник тя усетила на езика си металния вкус на пистолетното дуло, дори не успяла да се учуди, защото той веднага натиснал спусъка. Сложил в папката пликовете, пъхнал под купчинка бельо увития в плат заглушител.
Предварително бил планирал как да свърши останалото. Още навремето се бил снабдил с много книги по криминалистика и ги бил изучил внимателно — нали толкова искал да работи в милицията… Бил сигурен, че не е оставил никакви следи.
— Къде съм сбъркал? — попита той Каменская. Беше му любопитно какво не е предвидил. — Има ли нещо друго, освен онези проклети цветя?
В този момент на горния етаж започнаха да разместват мебели и някакви мъже си подвикваха с цяло гърло:
— Къде? Тук ли? Или по-нататък?
— Дай още по-надясно, по-надясно бе, слушай какво ти говоря! Виж колко е малко мястото, няма да мине оттук. Шефе! Шефе! Ела да видиш как ще го закрепим. Така харесва ли ти?
Над главата му започнаха да тропат с нещо — явно отбелязваха мястото за закрепване. Поради шума Антон не чу какво му бе отговорила Каменская.
— Повтори — помоли той. — Не се чува добре.
— Казах, че зле познаваш женската психика. Това е основната ти грешка.
— Защо?
— Защото една жена, която е решила да се самоубие, не би приготвила вечеря за двама. Ти не си влизал в кухнята, нали?
— Не съм — за какво ми бе? Унищожих следите само там, където бях влизал.
— Ето виждаш ли…
Отгоре, точно над главата на Антон, заработи бормашина и гласът на Каменская отново потъна в ужасния шум.