— Така ви се е сторило. Видях всичко, което ме интересуваше.
— А вие как се казвате?
— Анастасия. Анастасия Каменская. Ако обичате, Антон, започвайте, а освен това внимателно се ослушвайте — кой какво говори. Нали знаете: една случайно изтървана дума може да се окаже много важна.
Настя излезе на стълбището, където Льошка притеснено пристъпваше от крак на крак, бранейки входа от пристигащите булки и младоженци. Тя разбираше, че ситуацията се нажежава. При непредвидени обстоятелства почти всяко събитие може да се отложи: провален днес спектакъл може да се изиграе утре, но сватба не може да се отмени. Дори най-студените и вулгарни човешки екземпляри в нощта преди бракосъчетанието си правят някакви равносметки, вземат решения, в деня на сватбата ги обзема еуфорично настроение, изпадат в особено състояние, което не може нито да се отмени, нито да се отложи за другия ден. Поканени са гости, запазени са маси в ресторант или пък е подготвена трапеза вкъщи, купени са билети, та още довечера младите да заминат на сватбено пътешествие… Така е — всичко друго може да се отложи, но не и сватба.
Тя решително пристъпи напред и вдигна ръка.
— Моля за малко внимание! Уважаеми дами и господа! В ритуалната зала стана нещастен случай, затова временно, докато пристигнат лекарите и служителите на милицията, достъпът до помещението е закрит. Не се тревожете, моля. Предлагаме ви два варианта: или се съгласявате да регистрирате брака си по опростена процедура, или — ако желаете тържествена церемония — да почакате минимум два-три часа. Във всеки случай всички, които е трябвало да сключат брак днес, могат да го направят. След петнайсет минути служителите на гражданското отделение ще изнесат навън маси и нужната документация и ще започнат регистрацията. Молим да ни извините.
Тълпата се пооживи. От нея се отделиха мъж и жена и приближиха до Настя.
— Ние сме лекари — решително каза мъжът, младолик брюнет със силно прошарена коса. — Готови сме да окажем помощ, ако е необходимо.
— Каква специалност имате? — попита Настя.
— Аз съм психиатър, едва ли ще ви потрябвам, но жена ми е хирург, така че ако някой е ранен или има травми…
— Много добре — бързо каза Настя. — Именно психиатър ни трябва. Моля, елате с мен.
През очевидно оредялата тълпа тя заведе лекаря до дамската тоалетна. Годеникът на убитото момиче още седеше на колене пред тялото на годеницата си и ритмично се олюляваше, закрил лицето си с ръце. Психиатърът моментално прецени ситуацията.
— В шок е. Може ли да отида при него?
— Не е много желателно. По пода може да има следи. Докато той стои неподвижно, ми е някак по-спокойно. Но искам ясно да ме инструктирате какво трябва да правя и как да се държа, когато дойдат служителите на милицията. Имам предвид — как да постъпя, за да не влошим положението на момчето. Защото може внезапно да почне да си удря главата или… не знам какво. Опит за самоубийство например.
— Разбирам — кимна лекарят. — Ще бъда наблизо и ще го наблюдавам. За всеки случай трябва да изпратим някого до аптеката, аз ще напиша рецепта — да купят лекарството. Ако стане нужда, ще му бия инжекция. Ще се намери ли тук спринцовка?
— Едва ли. Но съдебномедицинският експерт със сигурност ще има.
— Чудесно.
Мъжът извади от джоба си портфейл, а от него — чиста рецептурна бланка с печати и бързо я попълни. Настя взе рецептата и отново излезе на входа.
— Може ли някой да отиде до най-близката аптека? — попита високо тя.
Желаещи не се намериха веднага. След минути до нея приближи млад кавказец.
— Вай-вай, това не са мъже, а чакали — с тиха ярост каза той. — Да не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам, в хляба се кълна. Дай рецептата, сестро.
— И вие ли се жените? — попита го Настя, вече готова да му предложи регистрация без опашка заради безкористната му помощ.
— Не, сестро, просто минавах с колата, поспрях да видя каква е тази тълпа пред гражданското и тогава излезе ти. Какво се е случило? На някого му е прилошало, изглежда?
— Много по-лошо, братко — със същия тъжен тон отвърна Настя. — Застреляха една младоженка.
— Вай-вай-вай! — Очите на кавказеца се окръглиха. — Аз ей сега! Мигом!
Той се втурна надолу по стълбите и ревът на автомобилния мотор се сля с воя на милиционерската сирена. Оперативната група най-сетне пристигна.
Глава 3.
Юрий Коротков гледаше съчувствено Настя. Лицето й беше напрегнато и съсредоточено и никак не приличаше на лице на младоженка в сватбения й ден.