— Полудя ли? Ами ако, не дай си боже, се случи нещо? Как ще се оправдаваме после, че ти си ми дал оръжието си, а аз съм го взела? Ще хвърчат глави…
— Е, то се знае. Но ако, не дай си боже, ти се наложи да се защитаваш? И така, и инак ще хвърчат глави. Вземай го, така ще съм по-спокоен.
Настя потърси с поглед някого от своите. През отворената врата на един от кабинетите видя Чистяков, който разговаряше с пристигналия следовател. Саша не се виждаше никъде, но пък в един фотьойл наблизо, под изкуствена палма, седеше тъжната, забравена от всички Даша. На Настя страшно й дожаля за младата жена, която толкова се бе готвила за своя най-голям празник, а сега бе принудена да седи самотна и да наблюдава милиционерска суетня около труп на младоженка.
— Дашуня! — повика я тя. — Би ли дошла за малко?
Даша тежко се надигна и бавно тръгна към мястото, където седяха Настя и Коротков. Загледана в изнуреното й лице и тъмните полукръгове под очите й, Настя изведнъж разбра, че Даша е уморена и измъчена. Нищо чудно — да попаднеш в центъра на такава история, и то в осмия си месец! Сега тя би трябвало да лежи на удобно легло край широко отворен прозорец, да подремне час-два, а е на крак от шест часа сутринта, че и всичките тези емоции…
— Дашенка, прикрий ни за секунда и тръгваме. Къде е Саша?
— Някакъв чичка го поведе нанякъде.
— Какъв чичка?
— Един дребен, с мустаци и карирана риза.
— Експертът — каза Коротков. — Сега ще намеря братчето ти. Даша, застанете, ако обичате, така, че двамата с Анастасия да останем за миг скрити.
Даша послушно ги прикри от странични погледи. Като се озърташе крадливо, Настя отвори чантичката си и Коротков бързо пъхна в нея пистолета, след като ловко го измъкна от кобура на рамото си.
— Готово.
Юра бързо отиде в кабинета, където разпитваха Чистяков.
— Михалич, пусни човека, сватбеният му обяд изстива. — Като видя, че следователят се колебае, добави: — Пусни го, пусни го. Това е младият съпруг на нашата Аска. Ако ни потрябва, и на Марс ще го намерим.
Следователят явно неохотно прекъсна разговора. Льоша се усмихна благодарно и излезе в хола, а Коротков се разтича насам-натам, като викаше:
— Експерт Саенко! Експерт Саенко!
— Ей там е — напъти го кинологът, който тъкмо влизаше във фоайето откъм служебния вход, повел на каишка голяма овчарка.
След минутка Александър Каменски се присъедини към останалите и всички, придружени от Коротков, излязоха от сградата.
— Как ще пътуваме? — попита Настя, като местеше поглед от колата на Саша към колата на Чистяков.
Много й се искаше да пътува с Льоша, но се страхуваше да остави насаме брат си и Даря. Саша знаеше за полученото сутринта писмо и като нищо можеше да стигне до същите изводи, до които бе стигнала и тя. По никакъв начин не биваше да допусне той да сподели съображенията си с жена си или с Чистяков.
— Сега вече… — подзе Даша.
Но Настя схвана, че тя ще каже: „Сега вече всеки може да пътува с половинката си“ и бързо я прекъсна:
— Няма да нарушаваме традицията. Както пътувахме два пъти, така ще пътуваме и трети път. Тройката е божие число.
Даша покорно се качи в колата на Чистяков, а Настя седна до брат си.
Известно време пътуваха мълчаливо. Най-сетне Александър не се стърпя:
— Ася, не мислиш ли, че…
— Мисля. И те моля, Санечка, нека само аз и ти мислим за това. Сутринта ти ми обеща всякаква помощ и ми каза, че мога напълно да разчитам на теб. Каза ми, нали?
— Казах ти. Какво се иска от мен?
— Първо, да мълчиш. Льошка не бива да знае за това, за Даря пък да не говорим. Те ще се побъркат от страх. Второ, гледай в огледалото за обратно виждане дали някой не ни преследва. Трето… Впрочем не. Без третото.
— Защо? Казвай, Ася, всичко ще направя.
— Трето, запомни, че в чантата си имам пистолет. Едва ли ще мога да се възползвам от него.
— Защо?
— Не знам. — Тя сви рамене. — Ще се стъписам, ще се уплаша, знам ли… Не съм свикнала.
— Искаш аз да се възползвам от него, така ли?
— Пази боже! В никакъв случай. Просто не забравяй, че го имам. И ако се случи нещо, внимавай някой да не ми грабне чантата или аз да не я хвърля някъде. Защото от уплаха на всичко съм способна. Между другото не забравяй също, че с чанта, в която има пистолет, можеш достатъчно ефективно да удариш някого по главата. Аз със сигурност няма да мога да го направя, но ти ще се справиш.