Спряха пред ресторанта и видяха родителите си, които оживено разговаряха край входа. Настя изскочи от колата и се втурна към майка си, която не бе виждала от няколко месеца.
— Мамо!
— Дъще! Честито! Альоша, ела тук, момчето ми! — Надежда Ростиславовна се повдигна на пръсти и ласкаво разроши косата на Чистяков. — Браво, умник си ми, Альошенка, все пак накара Настя да се вразуми. Винаги съм знаела, че ще постигнеш, каквото си решил. Браво!
Няколко минути бяха посветени на прегръдки, целувки и поздравления. Настя любопитно наблюдаваше Павел Иванович — родния си баща, който май не изпитваше никакво неудобство. Изглежда, брат й Александър е бил прав — всичко това се е случило толкова отдавна, че не може вече да вълнува никого.
Когато влязоха в ресторанта, Настя настигна Даша, която вървеше до майка си, и докосна ръката й:
— Дашуня, хайде да се държим, сякаш нищо не се е случило. Не е нужно да тревожим родителите си. Съгласна?
Даша вдигна към нея тъжните си, уморени очи и мълчаливо кимна.
На масата Настя седеше срещу втория си баща, който успя да забележи колко е бледа и колко напрегнато е лицето й. Известно време той мълчаливо поглеждаше доведената си дъщеря, после демонстративно извади от джоба си цигари и й направи знак с ръка. Излязоха във вестибюла, където имаше фотьойли и пепелници, седнаха и запалиха по цигара.
— Казвай, дете! — строго нареди Леонид Петрович. — И да не ти е хрумнало да ме лъжеш, че нищо не ти се е случило.
— В гражданското стана убийство — простичко каза Настя. — Убиха една младоженка. Наложи се да чакаме оперативната група, преди тя да дойде, не пускаха никого да излиза от сградата. Затова се забавихме.
— Разправяй тия на мъжа си. А на мен, ако обичаш, кажи истината.
— Но, татко, честна дума ти казвам…
— Настя, детето ми, огорчаваш ме — въздъхна Леонид Петрович. — Колко пъти вече съм ти казвал, че познавам и кътните ти зъби? Кога най-сетне ще го разбереш? Хайде, говори!
— Обещай ми, че няма да кажеш на мама — помоли Настя.
— Нищо няма да ти обещавам — ядоса се той. — Аз съм стар, очукан от живота детектив, макар и през последните години да съм на преподавателска работа. Сам решавам на кого какво да казвам. И ти, буболечка такава, няма да ми поставяш условия.
— Не съм буболечка, а младоженка, семейна жена — с усмивка го поправи Настя.
— Младоженка си за твоя Льошка, а на мен си ми дете. Казвай!
— Ами всъщност… един тип ме заплашва, но е нормално, банална история. Затова съм малко нервна. Това е всичко.
— Всичко, така ли! И изобщо не е свързано с убийството в гражданското?
— Ни най-малко. Не си го и помисляй, татенце.
— Значи е свързано — констатира Леонид Петрович. — Прекалено много излишни думи изричаш, а това е подозрително. Запомни, дете: колкото повече са думите, толкова по-силни стават подозренията, че зад тях се крие измама. Ще се справиш ли сама?
— Ще се постарая. Но няма да кажеш на мама, нали?
— Не ми давай акъл! — позасмя се той, угаси цигарата си и стана. — Да вървим да празнуваме. Между другото, ти трябва ли да се върнеш в гражданското?
— Не се налага. Разбира се, любопитна съм, но това няма значение по същество. В края на краищата от понеделник съм в отпуска.
— Пак ме лъжеш, Настася! — ядосано поклати глава вторият й баща. — Докато седяхме тук, ти поне десет пъти погледна към телефона. Да ти дам ли жетон?
— Имам.
— Хайде, бързо се обаждай и да вървим, не е удобно да ни няма толкова дълго при гостите.
Настя благодарно го млясна по бузата и набра номера на управителката на ритуалната зала.
— Е, какво става там? — попита тя без предисловия, когато извикаха на телефона Коротков.
— Нищо ново — мрачно отвърна той. — Пуснахме онзи фотограф, Шевцов, да отиде в лабораторията и да прояви снимките. Обеща да свърши всичко до довечера. Може да видим нещо на тях. Проверяваме всички присъстващи за познанство с потърпевшата и с Артюхин. Не намерихме оръжието. Изобщо — лоша работа. Хората са много, но не можем да ги държим тук до безкрай, всички са поканили гости, които ги очакват. Ще трябва да ги пускаме.
— Не открихте ли странични хора?
— Не. Всички, които са налице, са дошли с младоженските двойки. Гости, роднини, свидетели. Нито едно подозрително лице.