— Значи е успял да избяга.
— Успял е — потвърди тъжно Коротков. — А как върви твоят празник?
— Не мога нищо да хапна. Добре, желая ти късмет.
Те се върнаха в залата точно когато Даша и Александър се целуваха за пореден път. Настя веднага срещна въпросителния поглед на Чистяков.
— Е, какво става там? — тихичко попита той, като неволно повтори същите думи, които Настя току-що бе казала на Коротков.
— Къде?
— Ами нали отиде да се обадиш по телефона!
— Как се сети?
— Е, да не би да не те познавам! — засмя се Чистяков. — Аска, аз съм човек с нормална психика и предаността ти към работата не ме дразни. Може би точно заради това те обичам.
— Така ли? Аз пък те обичам за друго.
— Интересно — за какво ли?
— Задето ме познаваш и не се дразниш. Хайде да пийнем!
— Аз съм шофьор.
— Е, просто вдигни чашата си. Ще кажа наздравица.
Настя решително стана от мястото си с чаша в ръка.
— Може ли да кажа няколко думи? Онези, които ме познават отдавна, вероятно се чудят как така ние с Алексей решихме да узаконим отношенията си. Затова ще ви кажа, та да няма недоразумения и недомлъвки. Оказа се, че дълги години аз не съм разбирала, че го обичам. Смятах, че просто е много свестен човек и съм привързана към него. А после разбрах, че той е единственият и че го обичам. И щом разбрах това, двамата веднага се завтекохме към гражданското да подадем заявление. Това е!
— Какво това е? — обади се Павел Иванович от другия край на масата. — Не това е, а горчиво!
— Горчиво! — подзеха останалите.
Черно и бяло, бяло и черно. Булки и младоженци, младоженци и булки… О, господи, колко мразя всички ви!
Мразя всички черни, защото черното е зло.
Мразя всички бели, защото белите ме отхвърлиха.
Ще се облека в черно и ще ви гледам как сте се издокарали в бели одежди, как сновете там, далеч от мен. Защото вие никога няма да се приближите до мен.
Защото ме отхвърлихте…
Прибраха се рано, още нямаше седем часът. Първата работа на Настя беше да съблече костюма и да се напъха в уютния и удобен домашен халат. Тя много се уморяваше, когато беше принудена да носи прилични дрехи и обувки с токчета, чувстваше се свободно и комфортно само с дънки, пуловери и маратонки.
Напрежението не я отпускаше и тя все не можеше да се съсредоточи върху домашните си работи. Трябва ли да се приготви вечеря или онова, което изядоха в ресторанта, ще им е достатъчно до сутринта? Трябва ли да покани гости за утре или може да пренебрегне традициите? Къде е вестникът с телевизионните програми?
Знаеше, че трябва да свърши нещо, да се обади на някого, но не можеше и не можеше да си спомни — на кого и защо. В ресторанта, пред гостите и родителите, успяваше да се владее, но сега изцяло бе под властта на страха. Разбираше, че трябва, длъжна е да си поговори с Льоша, защото ако Артюхин наистина е решил да й въздейства, съпругът й се намира под същата заплаха, под която е и тя самата. Но може би Артюхин не е замесен в днешното убийство на Галина Карташова? Може би всичко това не е нищо повече от чудовищно съвпадение?
Най-накрая се сети, че трябваше да се обади на Олшански.
— Ще те огорча, Каменская — съобщи й Константин Михайлович. — Задържах Артюхин, но по писмото няма отпечатъци от пръстите му.
— А чии са отпечатъците? — глупаво попита тя.
— Отпечатъци има, но не се знае чии са. Коротков ми се обади, тъй че съм в течение на твоите приключения в гражданското. Разбира се, ще снемем отпечатъци от всички, които са присъствали там, и ще ги сравним със следите по писмото. Но става дълга и широка.
— Ами Артюхин какво казва?
— Че какво може да казва? Естествено отрича всичко. Но аз ще го изцедя, бъди спокойна. И по-рано бях сигурен, че той е виновен за онова изнасилване, само желязното му алиби ме смущаваше. А сега ръцете ми са развързани. Освен това днес научих, че е свързан с наркотрафика.
— Кога го задържахте?
— Към два следобед.
Разговорът с Олшански не й донесе облекчение. Чувството за опасност не я напускаше и Настя реши да опита да се разсее с нещо. Отиде в кухнята, където Чистяков вече бе разположил книгите си на масата и се бе задълбочил в работата си.
— Льошик, хайде да си направим собствен празник. Само двамата. И да се напием.
Алексей вдигна към нея изумените си очи.