Выбрать главу

— Значи е успял да избяга.

— Успял е — потвърди тъжно Коротков. — А как върви твоят празник?

— Не мога нищо да хапна. Добре, желая ти късмет.

Те се върнаха в залата точно когато Даша и Александър се целуваха за пореден път. Настя веднага срещна въпросителния поглед на Чистяков.

— Е, какво става там? — тихичко попита той, като неволно повтори същите думи, които Настя току-що бе казала на Коротков.

— Къде?

— Ами нали отиде да се обадиш по телефона!

— Как се сети?

— Е, да не би да не те познавам! — засмя се Чистяков. — Аска, аз съм човек с нормална психика и предаността ти към работата не ме дразни. Може би точно заради това те обичам.

— Така ли? Аз пък те обичам за друго.

— Интересно — за какво ли?

— Задето ме познаваш и не се дразниш. Хайде да пийнем!

— Аз съм шофьор.

— Е, просто вдигни чашата си. Ще кажа наздравица.

Настя решително стана от мястото си с чаша в ръка.

— Може ли да кажа няколко думи? Онези, които ме познават отдавна, вероятно се чудят как така ние с Алексей решихме да узаконим отношенията си. Затова ще ви кажа, та да няма недоразумения и недомлъвки. Оказа се, че дълги години аз не съм разбирала, че го обичам. Смятах, че просто е много свестен човек и съм привързана към него. А после разбрах, че той е единственият и че го обичам. И щом разбрах това, двамата веднага се завтекохме към гражданското да подадем заявление. Това е!

— Какво това е? — обади се Павел Иванович от другия край на масата. — Не това е, а горчиво!

— Горчиво! — подзеха останалите.

* * *

Черно и бяло, бяло и черно. Булки и младоженци, младоженци и булки… О, господи, колко мразя всички ви!

Мразя всички черни, защото черното е зло.

Мразя всички бели, защото белите ме отхвърлиха.

Ще се облека в черно и ще ви гледам как сте се издокарали в бели одежди, как сновете там, далеч от мен. Защото вие никога няма да се приближите до мен.

Защото ме отхвърлихте…

* * *

Прибраха се рано, още нямаше седем часът. Първата работа на Настя беше да съблече костюма и да се напъха в уютния и удобен домашен халат. Тя много се уморяваше, когато беше принудена да носи прилични дрехи и обувки с токчета, чувстваше се свободно и комфортно само с дънки, пуловери и маратонки.

Напрежението не я отпускаше и тя все не можеше да се съсредоточи върху домашните си работи. Трябва ли да се приготви вечеря или онова, което изядоха в ресторанта, ще им е достатъчно до сутринта? Трябва ли да покани гости за утре или може да пренебрегне традициите? Къде е вестникът с телевизионните програми?

Знаеше, че трябва да свърши нещо, да се обади на някого, но не можеше и не можеше да си спомни — на кого и защо. В ресторанта, пред гостите и родителите, успяваше да се владее, но сега изцяло бе под властта на страха. Разбираше, че трябва, длъжна е да си поговори с Льоша, защото ако Артюхин наистина е решил да й въздейства, съпругът й се намира под същата заплаха, под която е и тя самата. Но може би Артюхин не е замесен в днешното убийство на Галина Карташова? Може би всичко това не е нищо повече от чудовищно съвпадение?

Най-накрая се сети, че трябваше да се обади на Олшански.

— Ще те огорча, Каменская — съобщи й Константин Михайлович. — Задържах Артюхин, но по писмото няма отпечатъци от пръстите му.

— А чии са отпечатъците? — глупаво попита тя.

— Отпечатъци има, но не се знае чии са. Коротков ми се обади, тъй че съм в течение на твоите приключения в гражданското. Разбира се, ще снемем отпечатъци от всички, които са присъствали там, и ще ги сравним със следите по писмото. Но става дълга и широка.

— Ами Артюхин какво казва?

— Че какво може да казва? Естествено отрича всичко. Но аз ще го изцедя, бъди спокойна. И по-рано бях сигурен, че той е виновен за онова изнасилване, само желязното му алиби ме смущаваше. А сега ръцете ми са развързани. Освен това днес научих, че е свързан с наркотрафика.

— Кога го задържахте?

— Към два следобед.

Разговорът с Олшански не й донесе облекчение. Чувството за опасност не я напускаше и Настя реши да опита да се разсее с нещо. Отиде в кухнята, където Чистяков вече бе разположил книгите си на масата и се бе задълбочил в работата си.

— Льошик, хайде да си направим собствен празник. Само двамата. И да се напием.

Алексей вдигна към нея изумените си очи.